Човек е щастлив, когато е щастлив в семейството си

Интервю със Златко и Магдалена Господинови, спечелили наградата на публиката на конкурса на Седмицата на брака 2023 „Оцени своята половинка“.

 Бихте ли казали по няколко думи за себе си и за децата? 
Златко: Завършил съм Спортното училище в Бургас с баскетбол. След това учих във ВВТУ „Тодор Каблешков“- София. По образование съм инженер, на 19.02. навършвам 52г. През годините съм работил различни неща, като основната цел винаги ми е била да съм близо до семейството, всяка вечер да се прибирам при съпругата и децата си. Не винаги съм успявал, но като цяло се получиха нещата. Имам малък бизнес и съм работодател. 
Маги: Житейският ми път тръгва от Долна Оряховица, минава през Г.Оряховица, Шумен, Камено и към момента е закотвен в Бургас. Завършила съм Руска филология през 2000г. Работих като туристически представител с полски език в Равда и Слънчев бряг, докато се роди вторият ни син Стефан. С раждането на следващите три деца помагах в предишния ни семеен бизнес, а от две години работя онлайн с полски език на половин работен ден от вкъщи. В момента уча „Семейно консултиране“ към ВТУ. Съавтор съм на книгите „Жената-връщане към същността“, „Домашното образование в България“ и една статия в сп. „Прозорец“ за вредата върху децата от днешната анимация.

Обичаме да се шегуваме, че петте ни деца са от един брак, от една майка и един баща и че ни се „паднаха“ добри деца. Георги е на 20г., свири на пиано и му предстоят важни житейски решения и стъпки. Стефан, 17г. тренира активно баскетбол в „Черноморец“- Бургас, свири на флейта и завършва средното си образование. Данаил, 10г. свири на пиано, тренира баскетбол и много обича да чете книги. Ирена е на 8г. , тя е единствената ни дъщеря сред четиримата си братя. Нейният талант е рисуването, свири на пиано и е най-енергичното и активно момиченце, което познаваме! Богдан, 5г. е най-малкият ни любвеобилен и чаровен син, който често ни разсмива с изключително богатия си речник.

– Как се запознахте? Беше ли любов от пръв поглед?
– Златко:  За мен поне мисля, че беше любов от пръв поглед. Запознахме се в една студентска дискотека. Видях една красавица и единственото, което можах да кажа беше да я попитам за телефонния ѝ номер, записах го на дланта си и си тръгнах. Тогава нямаше мобилни телефони. Това беше стационарен телефон в квартирата ѝ. После стана така, че се свързах с нея и се срещнахме чак след седмица. След първата среща поисках това да е моето момиче. Много искам да кажа „Реших, че това е жената на живота ми“, но не беше точно така. Много исках пак да се срещне с мен. Много се стараех да не я отблъсна и тя да иска пак да ме види. И май Слава Богу се получи. Продължаваме да се срещаме и ми е интересна. Дори се съгласи да си родим деца. Тя е много хубава, умна и смела.

– Маги: Запознахме се на 19.11.1997г. в студентския стол на ШУ. Много ми хареса, че е по-висок от мен. Не бих казала, че беше любов от пръв поглед, по-скоро от първа среща, около която имаше куриозни случки. Златко ми поиска телефона, но на следващият ден баща ми имаше рожден ден и аз си заминах за Долна Оряховица, за да го празнуваме. Когато се върнах, съквартирантките ми предадоха, че ме е търсил „Владко“. А през всичките дни Златко е звънял няколко пъти и си е казал: „Звъня още веднъж и край!“. Точно тогава аз съм вдигнала и си уговорихме среща. Тъй като времето беше студено, се срещахме всеки ден в едно кафене и разговаряхме, докато го затворят, без дори да забележим кога са се разотишли всички и сме останали само ние и персонала, който ни се усмихваше разбиращо.

– Как разбрахте, че сте един за друг?
– Златко: Ами „Краставите магарета през девет села се намират.“ Още от първата среща ни беше интересно заедно. И така до сега. В началото се получаваше така: излизаме на кафе, поръчваме си нещо и след малко виждаме ,че сме останали последни в заведението и персонала ни чака, за да затвори. Ако трябва малко по-сериозно: тя е най-добрия ми приятел. Аз нямам “ друг най-добър приятел“. И мисля, че това се виждаше от самото начало.

– Маги: Не можехме да се разделим. Разговорите ни бяха дълбоки и интересни и за двамата. Това ни позволи да се опознаем много бързо. Още след първата седмица знаех, че това е мъжът, с когото искам да бъда до края на живота си. Златко ми предложи още на първия месец да се оженим. Плени ме неговата интелигентност и търсещ дух. Хареса ми, че е джентълмен и държи на думата си. 

– Кои са някои от най-големите предизвикателства, които е трябвало да преодолеете?
– Златко: Не мисля, че съм преодолявал кой знае какви предизвикателства. Но може би най-голямото е момента, когато животът на съпругата ми висеше на косъм. В такива моменти човек разбира, че спокойният ежедневен живот с близките хора е дар, който трябва да се цени. Друго голямо предизвикателство беше решението ни като младо семейство да заживеем отделно от родителите.

– Маги: Като цяло и двамата сме доста стресоустойчиви и с Божията помощ сме преминавали сравнително леко през различни изпитания през годините. За мен беше голямо предизвикателство, когато очаквахме вторият ни син и Златко изгуби съзнание от преумора, тъй като работеше почти денонощно. Уплаших се, че умира. 
Най-голяма болка изпитахме, когато при третата ми бременност изгубихме бебето, което очаквахме. Изгубих два пъти съзнание, докато разберем,че е извънматочна и се наложи лекарите да спасяват живота ми. Изпитвахме дълбока благодарност, че съм жива, но и голяма мъка по детето. Тогава разбрахме, че да имаш деца е благоволение свише, а не концерт по желание. Започнахме да ценим още повече всеки нов живот и да го приветстваме с по-голяма осъзнатост, благодарност и отговорност. Всичките ни деца са планирани и много желани.

– Какво “жертвахте” за да имате семейството, което имате сега?
– Златко: Една от „жертвите“, които се наложи да направя, за да се грижа за семейството си, бе да прекъсна обучението за бакалавърска степен, което бях започнал малко преди да се роди първият ни син.
Любимата ми професия, която упражнявах с много голямо удоволствие, е да управлявам 80 тонен автокран. Обичам тези големи машини и работата с тях, обстановката и атмосферата на големите индустриални обекти в страната. Харесва ми да съм част от тази картина. Напуснах я, защото от един момент нататък бях постоянно в командировка и това ме държеше далеч от семейството ми. Това е една от най-големите жертви по отношение на работата. Продължавам да се заглеждам и да въздишам като влюбен след големите, тежки машини.

– Маги: Когато първият ни син беше на 5 месеца, ми предложиха работа в голяма и известна туристическа агенция в Слънчев бряг. Работата беше сезонна: служебна кола, служебен телефон, добра заплата… Като младо семейство се нуждаехме от нея и след множество съветвания и обсъждане в тесен и широк семеен кръг, я приех. Бабите се съгласиха да гледат бебето по 2 месеца всяка през лятото и аз поех с кърмаческата помпа в чантата към Слънчев бряг. Бях единствената служителка във фирмата, която не оставаше да нощува там и се прибирах всеки ден при семейството си. Много обикнах работата си, вършех я добре, бяха доволни от мен, добре печелех и с нетърпение очаквах сезона на всяка следваща година. За това ми беше много трудно, когато взехме решение да имаме второ дете, да се съглася да остана в къщи и продължих да работя в начална бременност, пътувайки всеки ден повече от 100км. Тъй като човек не можа да ме спре, спря ме Някой друг. Лежах в болница за задържане и приключих с „кариерата“ си. Единодушно взехме решение, че децата са по-важни от парите и Златко пое цялата финансова отговорност за семейството, за да мога да се посветя на децата и дома. Явно това е било мъдрост свише, защото не след дълго бяхме възнаградени с ново работно място за Златко и с допълнителен малък семеен бизнес. Така не само нищо не ни липсваше, за да гледаме спокойно децата си, но и успяхме да изплатим първият си собствен дом за 4г.


– Как обичате да прекарвате свободното си време като семейство?
– Златко: Като дете мечтаех да се науча да карам ролери и ски. Като станах семеен мечтата ми се сбъдна! Дори научих жена си и децата си. Обичам да измислям игри и забавления за децата си. Част от тях е карането на всичко, което е на колела и колелца.

– Маги: Златко и момчетата обичат да карат ски. Понякога караме велосипеди. Не сме от семействата, които се задържат много над настолните игри. При нас трябва да има движение и да сме навън. На мен ми стига и 30 минутна разходка в Морската градина със Златко, за да поговорим и да събера сили.


– Кога и как успявате да намерите време за себе си и един за друг?
– Златко: Със съпругата ми много обичаме разходките в Морската градина в Бургас и се стараем да ги правим, колкото се може повече. Това е и част от нашето лично време. Продължаваме да обичаме да разговаряме заедно- дали пред камината, дали , докато ѝ „помагам“ с някоя домакинска работа. Интересното е, че още не са се свършили темите за разговор.

– Маги: Стараем се, когато денят приключи, да излизаме на вечерни разходки в Морската градина. Така имаме спокойно време да обсъдим нещо важно насаме. Задължително на всяка годишнина от сватбата сме само двамата на ресторант. Слагаме малките деца да спят преди 22ч. и се „оттегляме в покоите си“, за да успеем да възстановим силите си след натовареното си ежедневие.


– Кога и как успявате да обърнете внимание на всяко от децата?
– Златко: Не винаги успяваме, но се стараем. Това, което може би най-много върши работа е, че не чакаме да се появи „специално време“, а просто в ежедневието се получава така, че понякога оставаме насаме с някое от децата и успяваме да го използваме. Планираме, но не винаги се получава.

– Маги: Крадем си го. Стараем се да ползваме времето за индивидуални разговори, докато пътуваме с някое от децата или в друг времеви промеждутък. Големите момчета вече сами си го търсят, когато имат нужда от съвет по някакъв въпрос. Случвало се е да ходим на кафе, за да успея да обърна индивидуално внимание на някой, който съм забелязала, че се нуждае от него. При малките е по-неосъзнато все още, но се старая да им давам индивидулано време в учене с мама. С Рени си организираме „шопинг излизане по женски“ . 


– Кои са един или два от най-ценните уроци, които научихте като родители?
– Златко: Първият е, че всичко, което правим, като крайна цел има да създаде трайни спомени и добри взаимоотношения. Конкретното занимание никога не е по-важно от взаимоотношенията, които може да създаде или развали. И вторият е, че семейството трябва да бъде осигурено. Парите не решават всички проблеми, но когато има достатъчно, се живее по-спокойно.

– Маги: Личният пример е най-силното възпитание. Благодатта е тази, която попълва всички дефицити. 


– Как вас ви промени привилегията и отговорността да бъдете родители на 5 деца?
– Златко: Старая се да не забравям, че това, което съм аз, ще станат и моите деца. Ако съм трудолюбив, отговорен и точен, и те ще бъдат такива. Ако давам лош пример, вероятността да бъде последван от децата ми, е много голяма.

– Маги: Научих се да не закъснявам, да планирам месеци напред, да правя списъци, графици и да следя за изпълнението им. Осъзнавам с пълна сила и привилегията, и отговорността да бъда майка на 5 отделни личности и много се старая да не бъда разочарование, а напротив: пример, подкрепа, упора. Грижата и мисълта за други хора пази психиката от депресии, дава смисъл. Но смятам, че е важно след като децата станат донякъде самостоятелни, личностното развитие на родителите да не спира. За това и двамата в момента сме студенти. Смятам, че това има двояко значение, защото така личният пример продължава. Много ми се иска не само да сме подсигурили добри спомени от детството на всяко едно от децата, но и да продължим да бъдем достойни хора и вдъхновение занапред в живота и на тях, и на внуците си. 

– Какво ви крепи и дава сили като родители?
– Златко: Като съпрузи ни крепи силната връзка, която имаме. Като родители ни крепят децата и всеки един успех, който те имат. Стараем се да сме част от живота им, да се радваме на успехите им, а когато им е трудно, да сме им от помощ.

– Маги: За големите, важни неща сме на едно мнение. Разногласията ни са по-скоро относно дребни, злободневни неща, което много разсмива децата ни. Вече така сме се слели със Златко в едно, че един без друг не можем. Взаимно се подкрепяме, насърчаваме, крепим, помагаме, изграждаме. Дори, когато сме разделени за няколко дни, сме заедно чрез телефона и чатовете. Той е най-добрият ми приятел и аз съм неговата най-добра приятелка. Предаваме този принцип напред. Казват, че медитацията копира състоянието на уединена молитва. Ние ползваме само второто.

– Какво е вашето послание към семействата по повод Седмицата на брака?
– Златко: Не се страхувайте да създавате семейство и да си раждате деца! Човек е щастлив, когато е щастлив в семейството си. Всичко друго е измамно и временно! Не може да получиш наградата от щастието и удовлетворението, ако не поемеш отговорността да бъдеш на мястото си –  до съпругата и децата си, както не можеш да получиш добра заплата, ако не поемеш отговорност да свършиш качествено работата си.

– Маги: Любовта трябва да се отглежда и подхранва. Източникът трябва да е неизчерпаем!