Решението за Истанбулска конвенция

Курсова работа на съпредседателя на Сдружение РОД, защитена с отличен по конституционно право в Русенския Университет Ангел Кънчев.

Въведение:

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (или по-известна, като Истанбулска конвенция) е международен стратегически документ. Това е многостранно споразумение, в което към ден днешен е ратифицирано от над 30 държави, а подписали 45 плюс ЕС [1]. Конвенцията е подписана на 11.06.2011г. в град Истанбул и първата държава, която я ратифицира е именно Турция 12.03.2012г. Документа предизвика множество дебати в доста държави, включително и България.

Истанбулската конвенция в не малка част има правилни и необходими обединяващи политики за опазване от домашното насилие. Затова и голяма част от държавите първоначално подписват, но се наблюдава и че някои от тях не я ратифицират (България), а други, които са я ратифицирали се оттеглят от нея (Турция, в Полша върви този процес и др.).

Големият въпрос е: Защо документ защитаващ жените от домашно насилие раздели държавите членки на ЕС, а други се разграничиха от него?  Защо България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Обединеното кралство не я ратифицират?

България:

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).[2] С този акт се поставя и началото на дългият политически, обществен и експертен дебат в страната. Първоначално ратификацията на ИК (Истанбулска Конвенция) изглежда формалност. Още преди документа да е ратифициран и приет от Народно събрание, експертна група в Министерски съвет подготвя проектозакони позоваващи се на текстовете от нея [3].

Конвенцията изготвена от Съвета на Европа среща сериозно неодобрение от много организации в страната, както и предизвиква силно разделение между управляващите. На гласуване в Министерски съвет на проектозакон за ратификацията и‘ гласовете са разпределени на 8 срещу 8. „Поляризирането в Кабинета се допълва от още по-дълбоки разногласия в обществото. Против ратификация/ академици, професори, журналисти, архитекти, телевизии, радио, БПЦ, Главния Мюфтия. Ситуацията започна да наподобява спасяването на българските евреи през Втората световна война.“[4]

Кои са точките, които притесняват обществото:

1. Въвежда се ново непознато понятие за българското право и конституция – „социален пол“.
2.  Чл. 14, ал. 1 „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола….“
3.  Истанбулската конвенция въвежда за първи път определение за пол и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето, установени в международното право. В чл. 3в се казва: “пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”[5]
4.  В автентичния текст на конвенцията понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.[6]

Това не са единствените точки, които повдигнаха общественото несъгласие, но са най-красноречиви и запомнящи се в този дебат. В рамките на няколко месеца политически формации, неправителствени организации, религиозни общности начело с БПЦ и суверена, който показа своето неодобрение и нежелание, чрез протести, с което заяви че Истанбулска Конвенция няма да бъде част от нашето законодателство.

В неправителствения сектор също се видя голямо разделение по въпроса. От една страна застанаха гражданските сдружения и организации[7], срещу тези които лобират за приемането и като Фондация „Джендър инициативи“, БХК, Фондация „Джендър образование“, изследвания и технологии“, Български център за нестопанско право и др, които имат и финансовия интерес от приемането и.

Това политическо и обществено противоречие доведе до решението на 75 депутата от парламентарната група на ГЕРБ[8] да сезират Конституционния съд, с което и се постави началото на „Решение №13 от 2018г.“

Изложение:

Това решение на конституционния съд е едно от най-съдбоносните в новата история на страната ни. Дебата по този въпрос продължава и в ден днешен. Въпреки произнесеното решение има лобита, които работят в посока ратификация на конвенцията. В самото начало на изложението ще изкажа моето безкрайно одобрение от решението на конституционните съдии, които със своята експертност защитиха върховния закон на страната ни – конституцията. Въпреки натиска, който им бе оказан от определени медии, организации подкрепящи ЛГБТ обществото и др. способи, не се огънаха, с което прекратиха възможността с тази ни конституция Истанбулска конвенция да бъде ратифицирана.

Анализ на решението:

1. Сезиране на КС от 75 народни представителя:

– Интересно е че един мотивите за сезиране на КС е „социалната и обществена значимост на Конвенцията, големият публичен интерес и високата степен на политическа ангажираност на обществото“. Това затвърждава големият обществен интерес в темата. Подадените въпроси са тези, които се чуват от експертите, неправителствени организации, медии и от хората по площадите, а именно:

–  „социално изградени роли“,

– „стереотипни роли“,

– терминът „джендър“ като обективни елементи от съдържанието на понятието „пол“…“

• Конституирани са заинтересовани институции неправителствени организации и изтъкнати специалисти от науката и практиката, на които е предоставена възможност да представят писмени становища и правни мнения.

От конституираните институции становища са представили президентът на Република България, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването и Държавна агенция за закрила на детето.

В становищата на държавния глава и министрите се виждат противоположни мнение. Президента застъпва позицията, че конвенцията не е приложима към българското законодателство и понятието „пол“ е натоварено със смисъл, който не може да бъде приложим в страната.

Министъра на външните работа – Екатерина Захариева, която е и подписала Конвенцията на Съвета на Европа от страна на България на 21.04.2021г. Становището и е в пълна подкрепа на всички текстове, като причина за проблема създал се у нас се посочва превода, а проблеми с използваните термини, като „социален пол“, „стереотипни роли“, „джендър“ няма. Подобно становище подава и Министъра на правосъдието Цецка Цачева, която смята, че Конвенцията изцяло съответства на Конституцията. Интересно е становището на Министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, който заемащ тази длъжност не може да отрече проблема в конвенцията: Според министъра, проблем би имало при прилагането на чл. 3, буква „б“, чл. 4, § 3, чл. 12, § 3, при които има отклонение от принципа за биологичните два пола – мъжки и женски[9]

Важни личности от конституираните личности са проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров и проф. д-р Даниел Вълчев. Тримата професори със своята експертност почти единодушно се противопоставят на спорните текстова от конвенцията. За тримата вложеният смисъл на понятието пол не отговаря на КРБ.

Интересно е да се наблюдава в становищата на неправителствените организации, които лансират идеалите на ИК, като Фондация „Български фонд за жените“ Фондация „Асоциация Анимус“ Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“, които бидейки част от голяма мрежа на неправителствени организации убеждаваха медийно обществото, че понятията „Социален пол“, „Джендър“, „Стереотипни роли на пола“ са грешно възприети от обществото и масово има непрофесионално разбиране. От другата страна обаче застават професори, юристи с дългогодишен професионален опит, които оборват тези им твърдения.

Няма да описвам всички становища на неправителствените организации, които подкрепят конвенцията, понеже тезите им са идентични. От становището на Асоциация Анимус ще посоча най-важните опорни точки. [10]

• Не случайно един от първите аргументи на организацията в защита на конвенцията е че в КРБ няма определение за пол. Извеждат от преамбюла равенството, което също не е случайно. Това е съществена тяхна отправна точка.
• За тях превода „социален пол“ е просто неудачен и не значи нищо повече от стандартното разбиране за пол.
• Това, което прави впечатление в текста е че при тях няма ясна дефиниция на пол, като биологичен.
• В началото на становището се говор за равенството, но след това виждаме, че единствено жената е поставена, като жертва, което автоматично изпраща мъжът като насилник.
• (4)  Асоциация Анимус изказва своята подкрепа за ратифициране на конвенцията с мотива, че ще запълни празнотите в българското законодателство, но в цялото становище не става ясно кои са те.
• Дава се и подкрепа за криминализирането на всички форми на насилие, като се посочва и психологическото, което няма никакви ясни дефиниции и дава възможност за злоупотреби.

В заключение за Становището на Асоциация Анимус ще кажа, че съществено се откроява правната позиция на тримата професори с тяхното. В единия случай имаме правно издържани текстове със съответната обосновка, а в другия липса на правна аргументация и посочване на субективни гледни точки.

• Конституционния съд продължава с много важен анализ на политиката на Съвета на Европа и целите, които си поставя тази организация. Положения труд не е от без значение, защото целта му е да се покаже какво е реалното съдържание и смисъл на използвания термин в конвенцията “джендър” (gender, genre)

Анализа показва и доказва следното:

• Съвета на Европа изрично да забранят дискриминацията, основана на „полова идентичност“ („gender identity“).
• Съгласно Препоръката, държавите членки на Съвета на Европа следва да предприемат подходящи мерки за гарантиране на цялостно правно признаване на смяната на пола на дадено лице във всички области на живота.
• Държавите членки на Съвета на Европа са призовани изрично да забранят дискриминацията, основана на „полова идентичност“ в националното си антидискриминационно законодателство, както и да включат проблема с човешките права на „трансджендър“ лицата..
• През 2015 г. Съветът на Европа публикува наръчник за правната страна на смяната на пола и защита на човешките права на „трансджендър“ лицата, съгласно който под „полова идентичност“ („gender identity“) се разбира: „дълбоко почувстваното вътрешно и индивидуално усещане на всяко лице за пола, което може да съответства или да не съответства на пола, определен при раждането му, включително личното чувство за тялото, както и други форми на изразяване на пола, включително облекло, реч и маниери“. и др.

Всичко това показва, какъв е смисъла и съдържанието на използваните понятия в конвенцията и какви врати отваря в последствие в международните отношения, в които би ни поставила след ратифициране.

Ще цитирам адв. Владимир Шейтанов, дипломат и специалист по международно право:

„Основно достойнство на Решението е обективният анализ на  ИК като международен договор със специален предмет. Особено признание заслужава, на първо място, неговата  аналитична критичност, на базата на широкото и задълбочено обществено и професионално обсъждане. Наред с достойнствата, бяха посочени и основните непреодолими недостатъци на ИК: терминологични  и регулативни проблеми, разминаване между някои разпоредби и обявените цели и предмет. Основателни са претенциите на КС към вътрешната противоречивост и двойственост на Конвенцията. Безспорни са терминологичните проблеми в българския текст на Конвенцията. Безспорно е, че ИК въвежда в българското право правна терминология, непозната и неосмислена от създателите на Конституцията през 1991г.“[11]

• Конституционните съдии продължават с пълният анализ на конвенцията и внимателното разглеждане на точка по точка.

Изключително подробно са обяснени всички спорни използвани термини в конвенцията. Отделено е много серизоно внимание за обяснение на думите в английската и френска версия. Положения труд и представянето му в писмена форма е колосален труд, на който дълго време ще се позовават юристи и политици.

Конституционните съдии доказват и потвърждават тезата на много експерти, видни личности, БПЦ и други вероизповедания, че зад красивите фасадни мотиви на конвенцията се крият скрити послания и клопки за българското право. Доказва се че термините „социален пол“, „Джендър“ не са просто грешка на превода, а реално дават правна възможност в българското законодателство за първи път насилствено да се наложат еднополови дефиниции.

РЕШЕНИЕТО: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България. „   

Заключение:

Решение №13 от 27.07.2018г. прави чест на българското право, връща вярата на българския народ в институциите и закона. Конституционните съдии, в тази изключително трудна обществена и политическа среда, успяха да покажат независимостта на този съществено важен съд. В трийсет годишния ни преход, това решение е едно от най-знаковите, а може би и от най-важните за запазване на независимост и издигане на нашето върховенство на закона. Въпреки независимостта на този орган, много политически субекти, медии и неправителствени организации се опитаха да повлияят на решението му. Чуха се множество изказвания, изписаха се статии, че ако конституционния съд определи, че конвенцията не съответства на КРБ то България ще стане за смях в Европа и Света. Три години по-късно може да си зададем въпроса дали това е така и това опасение реално ли беше? В 2021г. Турция (първата страна ратифицирала документа) отхвърля конвенцията, а в Полша върви същият процес. Тезата на българските юристи, експерти, граждански организации и хората от протестите в ден днешен звучи още по-силно и аргументирано.

Някои от най-важните постижения в решението на КС:

– Защити се върховенството на Конституцията над международните договори.

• Защитата се осъществи с безспорен професионализъм и анализ
• Проучи се общественото мнение.
• Анализира се създаването на Истанбулска конвенция и значението на термините в документа и др.

Конституционния съд посочва решението си и положителните елементи в конвенцията, но също така показва как вече в България се работи по въпроса с конкретни законодателства. Посочват се не непреодолими недостатъци:

• Терминологични
• Регулативни проблеми
• Разминавания между разпоредби и обявените цели и предмет.

Аз изцяло заставам зад решението на конституционните съдии, защото смятам че по този начин те защитиха традиционното християнско семейство в България. Защитиха, че правото за отглеждане и възпитаване на децата е право на техните родители, нравствените устои и духовните традиции на обществото.

Интересно е че след обявеното решение на Конституционния съд негативна, координирана атака организираха именно ЛГБТИ организации, с което се затвърди, че общността възлага големи надежди за подобни промени в законодателството, с което би им се дало възможност за реализиране на техните цели.

Може би е добре да се отбележи и факта, че и петте жени – членове на КС единодушно гласуваха против ИК. Нима има жена с възможност да променят отношението към биологичния пол жена и не биха го направили или поне една да беше с особено мнение за общото решение.

Решението на Конституционния съд по никакъв начин не възпрепятства законодателя да работи в посока опазване на жените от домашно насилие, всички реформи са възможни, но без прокарването на понятия, като „социален пол“, „джендър“ и др.

За край поставям някои от важните точки от решението:

1. Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
2. В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.
3. Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с  „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател  като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

---

[1] https://bg.wikipedia.org/

[2] https://www.evangelsko.info/protiv-istanbulskata-konventsiya/

[3] Интервю на Екатерина Захариева https://news.bg/politics/zaharieva-uspokoyava-che-istanbulskata-konventsiya-nyama-da-promeni-obichaite.html

[4] Адв. Владимир Шейтанов: https://pogled.info/bulgarski/vladimir-sheitanov-igrata-na-mezhdunarodno-pravo-istanbulskata-konventsiya-prodalzhenie.92065

[5] https://www.sva.bg/104510741088108610871072/-30

[6]  БПЦ https://www.pravoslavie.bg/%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%b2-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%b2-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b4-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0/

[7] 52 неправителствени организации https://civilactionbg.com/%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d1%81-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b1%d1%83/

[8] https://trud.bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2/

[9] Решение №13 от 2018 на конституционния съд.

[10] Становище на Асоциация Анимус във връзка с конституционно дело №3/2018г.

[11] Статия на адв. В. Шейтанов „Рекапитулация на сагата за ИК“

Давид Александров
Съпредседател на Сдружение РОД