Статии

Позиция относно частта за СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ на ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ИВА ЙОРДАНОВА-РУПЧЕВА

ЗАМ.- ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПГ на „Има такъв народ“

ПГ на „БСП за България“

ПГ на „Демократична България“

ПГ на „Изправи се! Мутри вън!“

П О З И Ц И Я

на Сдружение „Единение за семейството и децата“, Сдружение „РОД Интернешънъл“, Сдружение „Български родителски централен комитет“ – БРЦК, Неформално обединение „Движение Българско семейство“, Българска общност в Норвегия, Неформално обединение „Да запазим българското семейство“, Гражданско съдружие “ Свободата е отговорност- гражданите в действие“

Относно: ЧАСТ II ОПИСАНИЕ НА РЕФОРМИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ, Т. Г.2. СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ на ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ НА РБ, публикуван на 16-ти април, 2021 г. на уеб сайта на НС.

Уважаема г-жо Рупчева,

Уважаеми г-жи и г-да зам.-председатели на НС,

Уважаеми г-жи и г-да народни представители,

Планът за възстановяване и устойчивост на РБ очертава приоритетните области на икономическата реформа и социалния сектор за извеждане на страната от кризата, настъпила с Пандемията на КОВИД-19 , както и за последващото им развитие с оглед постигане на основната икономическа дългосрочна цел – достигане на Република България до нивото на средно-развитите страни от ЕС. За постигане на тези цели, ЕК е заделила за България безпрецедентна финансова помощ за срок от 7 години, във вид на безвъзмездни средства и заеми.

Това е изключително рядка възможност за финансиране на нашето развитие като общество и държава. Това обстоятелство  предопределя необходимостта от широко обществено обсъждане на Плана, каквото досега не се състояло. Заявеното в Плана, че той представя вижданията на правителството и обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в икономиката чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и инвестиции, е невярно бланкетно заявление. Диалог с обществото не е проведен. А планът представя единствено виждането на Правителството в оставка, с всичките му ограничености и недостатъци.

Резултат на липсата на диалог с обществото е и съдържанието на Част II, т. 2.Г.2. Социално включване от Плана за възстановяване и устойчивост на РБ. Съдържанието на тази част свидетелства за продължаване на погрешната социалната политика на правителството в оставка, която превърна социалната подкрепа, предвидена в Конституцията на РБ, в платени социални услуги, уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Представеният проект на Плана дава приоритет единствено и само на предоставянето на социални услуги. Той предвижда използване на значителна част от предвидените европейски средства за прилагането на Кодекс за социална подкрепа, който не е действащо законодателство към този момент и има голяма вероятност никога да не бъде приет, най-малкото във вида, в който е разработен от Правителството в оставка. Това обрича на неизвестност целият пакет финансови средства, обвързани с прилагането на този Кодекс за социална подкрепа. Един провал на приемането на подобен Кодекс от Парламента, би означавал загуба на предвидените за него средства. Родителските организации имат сериозни възражения срещу целесъобразността и законосъобразността на цитирания Кодекс.

 Същевременно, Планът за възстановяване и устойчивост на РБ не планира финансиране на дейности по предоставянето на социални помощи, а само за заплащане на социални услуги. Изрично искаме да подчертаем, че социалната подкрепа чрез помощи е залегнала в Конституцията на РБ и е част от нейната конституционна идентичност.

Каква е основната разлика между социални помощи и социални услуги? Социалните помощи се предоставят директно на нуждаещите се, а социалните услуги се заплащат на доставчиците. Социалната криза в България доказа съвършено ясно, че криза не се преодолява чрез платени услуги, а чрез конкретна безвъзмездна финансова помощ на населението и бизнеса. Държавите, които приложиха този подход запазиха много по-голяма част от своята икономика, запазиха много повече работни места и подпомогнаха много по-добре и организирано своето население в условията на икономическа криза.

Правителството в оставка и неговото парламентарно мнозинство в 44 Парламент, които носят цялата отговорност за недалновидната социална политика в продължение на 10 години и създадените хаос, дебалансираност, вътрешни противоречия в управлението на социалната сфера, продължават последователно да ориентират тази политика към провалени неолиберални модели. Става дума за ориентиране на социалната сфера към пазарни механизми и принципа на възмездно търсене и предлагане. В условията на тотално обедняване на огромната част от населението на страната, този модел на социална политика е изгоден за бизнеса със социални услуги, но катастрофичен за населението. Стотици хиляди обеднели граждани нямат възможност да плащат нито пряко за социални услуги, нито чрез изтънелия бюджет на държавата и общините, което при този модел на социални услуги ги обрича на социална маргинализация и истински човешки трагедии. За сметка на това, подобна политика с финансиране по линия  на Плана за възстановяване и развитие ще облагодетелства лица, които досега ръководеха социалния сектор в правителството в оставка, а след смяна на кабинета ще се оттеглят в бизнеса със социални услуги, за който сами са осигурили дълтосрочно европейско финансиране.

Зад красивите фрази за подпомагане на населението в криза, де-факто се крие стремеж за подпомагане на бизнеса със социални услуги, който ще се ръководи от добре познати лица от Правителството в оставка. Ето как:

Към момента около 15% от предоставяните социални услуги са делегирани от общините на частни доставчици (предимно ЮЛНЦ/НПО), като отделни ЮЛНЦ са заели монополни позиции и дори координират дейността на държавни и местни институции. В Закона за социалните услуги (който е буквално възпроизведен в Кодекса за социална подкрепа) е заложена възможността 100% от социалните услуги да бъдат възложени на частни доставчици[1] и по този начин се осъществява фактическата приватизация на социалния сектор. Чрез разпоредбите на ЗСУ на практика се създава пазар на социални услуги и се предоставя пълна свобода на частните доставчици сами да създават нови социални услуги и да ги предоставят. Следователно относителният дял на социалните услуги от частни доставчици ще се увеличи до степен, в която държавата и нейните органи няма да могат да упражняват ефективен контрол върху този новосформиран пазарен сектор. Държавата, делегирайки чрез ЗСУ социалните услуги на ЮЛНЦ/НПО, е само в позицията на платец, преразпределяйки средствата от данъци по един несправедлив начин, който не само не гарантира социална сигурност, но и с договорите за социални услуги за делегирани държавни дейности осигурява гарантирани приходи на частните доставчици, което по същество е държавна помощ към тях. Създаването на Агенция за контрол на качеството на социални услуги (заложено в ЗСУ и т. 2.Г.2. Социално включване от Плана за възстановяване и устойчивост на РБ), чиято цел е единствено контрола на качеството, е само поредното доказателство, че държавата няма да бъде в позицията да гарантира справедливост и социална сигурност на гражданите на Република България, поради голямата свобода, която се предоставя на частни доставчици на социални услуги.

Според доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към НС от 19.12.2018 г., един от основните принципи заложени в Закона за социалните услуги (ЗСУ) е: „На доставчиците на социални услуги е гарантирано право сами да избират как да организират предоставянето им и начина на управление, като от досегашния кръг доставчици отпада държавата, която до сега е посочена като доставчик, но на практика само ги финансира и контролира. В законът се премахва смесването на функциите по финансиране и контрол с функциите по управление и предоставяне на социални услуги.“

Основният недостатък на Закона за социалните услуги (възпроизведен буквално в Кодекса за социална подкрепа) е в индивидуалния анализ на потребностите. При доходи под линията на бедност нямаме нужда от анализи на потребностите. Той трябва да бъде заменен с надбавки/помощи до определен размер за всички лица от тази категория доходи, отделно данъчно облекчение за родителите на всички деца, които попадат в определена категория. Ако доходът е под определена сума трябва да се изплаща автоматично надбавка (помощ).

На първо място, трябва да се гарантира минимален жизнен стандарт, чрез помощи, надбавки и други, а не приоритет да са предоставянето на социални услуги.

Чрез ЗСУ и съответно чрез Кодекса за социална подкрепа се легализират негативни процеси, които вече протичат. Ние вече наблюдаваме тези процеси – средствата от държавните и общински бюджети се преразпределят така, че приоритет се дава не на социалното подпомагане, което е един от фундаментите на принципна на социалната държава, а на заплащането за социални услуги на частни доставчици.

Социалните помощи[2] намаляват с 47% за последните 5 години – от 58 млн. лв. на 30 млн. лв. С 52% намаляват и лицата, ползващи социална помощ – от 64 хиляди души през 2014 г. до 31 хиляди души през 2019 г.[3] Всички тези процеси са налице при положение, че гарантираният минимален доход се увеличава от 65 лв. на 75 лв. от 2018 г. Оставяме без коментар факта, че тази сума стига само за един хляб и едно кисело мляко на ден, че линията на бедност за Република България от 2021 г. е 369 лв., че още през 2015 г. Световната Банка определи международната линия на бедност, глобалния абсолютен минимум на $1.9 на ден или 96.9 лв. на месец.

В замяна на това за социални услуги, като държавно делегирана дейност по бюджета за 2020 г. са предвидени над 295 млн. лв., или цели 10 пъти повече от социалните помощи! [4] Същевременно средствата отделени за социални услуги са нараснали с 48% за последните 5 години, с прогнози за увеличение на тези сума до 400-600 млн. лв. Планът за възстановяване и развитие залага допълнително стотици милиони левове за социални услуги, които да бъдат отпуснати като безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Отделно усвоените за деинституционализация на децата и въвеждане на социалната услуга „приемна грижа” по безвъзмездна европейска програма „Приеми ме 2015“ е 136 млн. лв. за последните 5 години, която приключва през 2020 г. и в последствие ще трябва да бъде финансирана от бюджета. Планът предвижда част от тези дейности да се финансират и от ЕС.

Следва логичният въпрос защо при безпрецедентна демографска криза, в най-бедната страна на Европейския съюз, където 41.6 % от населението е застрашено от бедност и социално изключване, социалната политика се свежда до „платени услуги“, за определяне на „родителския капацитет“, „информиране и консултиране”, и за тях се харчат по-голямата част от 21 млн. лв. – държавно делегираната дейност в „центрове за обществена подкрепа“?

Защо тези пари се усвояват от „доставчици на социални услуги” (основно ЮЛНЦ), за да установят нещо, което е обществена тайна – българските семейства са бедни. Защо тези средства не се насочат към реална помощ на семействата – изграждане на общински жилища, увеличаване на гарантирания минимален доход и с това – размера на социалните помощи, увеличаване на помощите за отглеждане на деца и др. подобни, които в действителност ще подпомогнат семействата?

Защо т. 2.Г.2. Социално включване от Плана за възстановяване и устойчивост са заложени единствено и само социални услуги?

В планът се посочва, че: „Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в ЕС. Значително по-голям е рискът от бедност при някои от най-уязвимите групи от населението, например, при възрастните хора. Почти ½ от населението в надтрудоспособна възраст е в риск от бедност или социално изключване през 2019 г., а малко под 1/3 от това население изпитва тежки материални лишения.“

Бедността не може да се изкорени със социални услуги.

Идеята за сформирането на нов бизнес сектор в социалната сфера чрез ЗСУ на фона на променената фактическа обстановка поради Covid-19 пандемията, изключително високата безработица, социалната и икономическа криза, с всеки изминат ден става все по-неадекватна. Подобна криза може да бъде преодоляна единствено чрез социална солидарност, която обаче е изключена от ЗСУ, респ. Кодекса за социална подкрепа. В подобни обществени условия няма място за гонене на печалба, особено в социалната сфера. На фона на очакваното свиване на БВП със 7-8 % на годишна база, това ще доведе до недопустимо натоварване на държавния и общински бюджет, до реална невъзможност за поемане на разходите по неговото въвеждане в сила и до масово недоволство сред мизерстващото население.

Като най-бедната страна в ЕС, България не може да прилага правни инструменти, приети в богатите европейски страни на основата на чужда конституционна идентичност.

Изрично подчертаваме, че ние не сме против заложените социални услуги за хората с увреждания. Като изразители на интересите на стотици хиляди родители, се противопоставяме на социалните услуги като средство за овладяване на кризата и подпомагане на мизерстващия народ. Нашите аргументи са в Конституцията – РБ е социална, а не пазарна държава, в която всеки гражданин има право на достоен живот.

Планът трябва да изключи финансирането на евентуален Кодекс за социална подкрепа и да пренасочи средствата към подпомагане на населението в криза.

В т. 3 Равнопоставеност на жените и мъжете, стр. 31 от Плана се споменава „преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот“. Бихме желали да напомним на вносителите на този План, че според Решение No 9 от 27 юли 2018 г. на Конституционния Съд на Република България, „социален пол“ или gender противоречи на конституционната идентичност на РБ. Припомняме, че чрез Истанбулската Конвенция: „Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система.“ Поради тази причина Конституционния Съд на РБ я обяви за противоконституционна. В този смисъл прокарване на такива идеи в официален документ противоречат на Решение No 9 от 27 юли 2018 г. на КС. Припомняме, че Конституцията на РБ е върховен закон с пряко действие.

ЗА Единение за семейството и децата: Даниела Николова

ЗА РОД Интернешънъл: адв. Владимир Шейтанов

ЗА Български родителски централен комитет – БРЦК: Людмила Дукова

ЗА Неформално обединение „Движение Българско семейство“: Емилия Сидерова

ЗА Българска общност в Норвегия: Валентин Желев

ЗА БМД: Константин Качулев

ЗА Неформално обединение „Да запазим българското семейство“: Денка Арабаджийска

ЗА Гражданско съдружие “ Свободата е отговорност- гражданите в действие“: Биляна Филева

28/04/2021 г.


[1] ЗСУ чл. 63, ал. 1

[2] съгласно Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП)

[3] Приложение 1

[4] Приложение 2

Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button