Статии
Четени

ВОЙНАТА ЗА ДЕЦАТА С ДЪХ НА БАДЕМИ И МЕЖДУНАРОДНА ИЗТЪНЧЕНОСТ

или ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСИЛИЕТО НАД ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ – УНИЦЕФ 2021

            Живеем в тревожен и настръхнал свят. Разкъсван от съперничества, конфликти и войни.

            Една от тези битки обаче изпъква с особената си жестокост – необявената война за децата. В „свободната преса“ за нея се пише рядко. Война на тихия фронт…

Войната за децата не е само гражданска. Тя се води отвъд националните граници. Замесени са влиятелни външни сили, обединени в мощни групировки, проникнали в международните организации. Има победители и победени. Има жертви. Има разрушения.

Къде в този водовъртеж сме ние българите?

Войната не отминава и българските деца. България дава също скъп дан. Децата с болно детство. Децата без семейство, без игри, без училище, карантинирани, имунизирани, деинституционализирани. С училища, в които се изучава „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, а не и „Ян Бибиян на луната“ на Елин Пелин. Деца за благотворителност, но не и за щастливо детство.

По брой на регистрираните правозащитни организации обаче българските деца отдавна са сред най-щастливите в света. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. От всякъде се предлага подкрепа, състрадателност, милосърдие, загриженост, услуги, изследвания, проучвания, препоръки, нормативи. Де да бяха поне наполовина истински.

Днес, войната за децата е обвита с „оглушителна“ тишина. Огромната част от българите все още не разбират, че против тях воюват. Не осъзнават, че тази война се води за манталитета и мисленето на утрешния човек, за ценностите на идващите поколения, за собственото ни бъдеще. Не разбират, че погледнато в нейния генезис, това е война за суверенитет, за пътищата на нашето собствено развитие като нация и държава.

На пазара за концептуални оръжия няма дефицит. Всеки ден се раждат нови и нови, все по-сложни и по-изобретателни. Старата османска политика на еничарството, фашистката политика за деца за чистокръвна арийската раса днес са заменени с нови доктринални разработки – хуманни, изискани, благовонни, правозащитно поднесени. Една изтънчена манипулация, с дъх на бадеми и международна изтънченост, поднесена като закрила правата на детето.

Днес на челно място се издига доктрината за „престъпния родител“. Експертни щабове ползват подбрани девиантни изключения, за да обосноват необходимостта от разкъсване на биологичните връзки между родители и деца.

Това не може да бъде осъществено без насилие. Но насилието е нелицеприятно, разочарова, отблъсква, ожесточава. То не се възприема от обществото и затова трябва да бъде мимикрирано. Насилниците трябва да изглеждат като борци срещу насилието. За примери няма нужда да се ходи в гората.

На 19.04.2021г. УНИЦЕФ – България (UNICEF.BG) публикува на своята електронна страница „Изследване за насилието над деца в България“. Подобни социологически изследвания са голяма рядкост, а у нас – изключение. Интересът към него е силен и неподправен. Медиите неправилно обявиха, че изследването било на УНИЦЕФ.

Пиша тези редове не защото съм ретроград, израснал и приел насилието над деца в каквато и да било форма. Не защото не виждам последиците от насилието в очите на нашите деца. Не защото оправдавам ориенталско отношение към децата и детската тема. Но не подкрепям и манипулацията с темата за насилието, с която се освобождават сатанински пластове на мислене, планове за педофилия и инцест, стремежи към използване на детската чистота и искреност за груба плътска употреба. Това е смисълът на тези редове.

Историята за това изследване е история за една манипулация, поднесена елегантно, с мирис на европейска цивилизованост.

За да вникнем в същността на инициативата на УНИЦЕФ, ще ни помогнат няколко логични въпроси. Какво представлява Изследването от 19.04.2021г.? Кои са неговите цели? Кои са неговите поръчители? Кои са неговите изпълнители?

Твърдението, че ТОВА Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА УНИЦЕФ е опровергано от самия УНИЦЕФ. Той не е автор, а поръчител. Ето какво четем още по тези въпроси: „проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания CORAM INTERNATIONAL, като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ“ …. „Изказаните становища и мнения в настоящия доклад са отговорност единствено на авторите и не отразяват непременно мненията и политиките на УНИЦЕФ“.

Изпълнител на изследването е частна фирма CORAM INTERNATIONAL- изследователска и консултантска компания от Великобритания, част от Юридическия Център за Деца (ЮЦДЦ) „CORAM“, работеща в сферата на правата на детето. Фирмата изготвя доклади за насилието над деца. Работила е в 89 страни по света, преобладаващо от Азия и Африка. Осъществявала е 170 проекта, заедно със 69 партньорски институции и организации. Консултира от 23 години. Сред нейните клиенти са МИНИСТЕРСТВОТО ЗА МЕЖДУНАРОДНО РАЗВИТИЕ НА БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО – DFID, поредица от международни правителствени организации, в т.ч. и двете специализирани организации на ООН: УНИЦЕФ, ПРООН, неправителствените организации в областта на правата на децата като PLAN INTERNATIONAL, Международната ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ (IPPF), СПАСИ ДЕЦАТА, WARCHILD и CARE INTERNETIONAL. Всички тези институции и неправителствени организации са мощни и влиятелни центрове за работа с деца по целия свят. Създадени в Европа и САЩ, те оперират основно в бедните страни на Азия и Африка. Днес е ред на България.

Казаното дава ключ към разгадаване кой осигурява поръчките и финансирането на изследвания за насилието над деца по целия свят.

Преки изпълнители на поръчката са Елизабен Яроу и д-р Софи Феджис, под ръководството на проф. Каролин Хамилтън, Изп. Директор на CORAM INTERNATIONAL. Проф. Хамилтън е пенсионер. Тя е завършила юридическо образование в Университета в Есекс. Заемала е поста на съветник на Комисаря по правата на детето на ООН и Комисар по въпросите на семейството и децата при Комисията по правни услуги. В момента е адвокат, колега с дълъг професионален стаж. Г-жа Софи Хеджис е магистър по демография и здраве, бакалавър по антропология и доктор по демография. Нейната докторска дисертация изследва проблемите на зависимостта между училище, работа и почивка при деца в две села в северозападна Танзания (https://coraminternational.org/meet-the-team/). Г-жа Яроу не е сред основния състав на компанията и за нея не разполагам с информация.

За събиране и обработка на данните са използвани местни експерти. Те се наемат и тяхната работа се заплаща от бюджета на проекта за изработване на изследването. Това са държавни служители  от МТСП, МВР, Министерство на правосъдието, МОН, ДАЗД, АСП, Национална асоциация на общините в България (НАОБ), НСИ. Но има и представители на неправителствени организации – Институт за социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация ДЕМЕТРА, и вероятно на Национална мрежа за децата (НМД), чийто представител участва в предаването по Канал 1 на БНТ от 22.04.2021г.

ИСДП, ДЕМЕТРА и НАОБ, както и значителна част от членовете на НМД, са частни доставчици на социални услуги за деца и имат приходи от тази дейност. В правно отношение, налице е явен конфликт на интереси.

Целите на изследването, според авторите, са две: А. Да се изготви изчерпателна картина на актуалното състояние на нагласите, знанията, вярванията и практиките във връзка с насилието над деца (ННД) в България; и Б. Да се изготви оценка за разпространението на насилието над деца в България (детайлизирана по „видове“ насилие и средата, в която възникват отделните видове насилие) и да се проучат съответните рискови и защитни фактори с цел идентифициране на по-уязвимите групи деца.

Постигането на тези цели се оказа невъзможно. Ето причините: „Липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца в България. Макар да има изследвания на конкретни аспекти на насилието, като например сексуалното насилие или тормоза, никой досега не е събирал данни за всички форми на насилие“.

По принцип, подобно изследване е осъдено на неуспех в България. Неуспехът е предопределен от българската народо-психология. Нашето население традиционно не споделя мнението, че в България има системен проблем с насилието над деца. И резултатът е налице: едва 30% от запитаните, възрастни и 17% от децата и младите хора са отговорили на анкетьорите. Окончателният постигнат размер на извадката е 1174 деца, 837 младежи и 1411 възрастни граждани.

За държава с население 6 900 000 души в края на 2020г., извадките в Част №1 и Част №2 са непредставителни извадки.

ОБЛАСТБРОЙ ДЕЦАБРОЙ ВЪЗРАСТНИБРОЙ МЛАДИ ХОРАОБЩО АНКЕТИРАНИНАСЕЛЕНИЕ НА ОБЛАСТТА% НА ПРЕДСТАВИ ТЕЛНОСТ
1Благоевград5460361503011380,045
2Бургас6683441934097500,047
3Варна7284421984701240,042
4В.Търново4248281182297180,051
5Видин1212832812120,039
6Враца363624961576370,060
7Габрово182412541057880,051
8Добрич303620          861702980,050
9Кърджали242416641607810,040
10Кюстендил182412541166190,046
11Ловеч243516751224900,006
12Монтана243616761253950,060
13Пазарджик4848321282513000,051
14Перник242416641204260,053
15Плевен4248281182334380,050
16Пловдив108131723216663980,048
17Разград242416641098100,022
18Русе3648241082127290,051

Тази таблица нагледно показва ниската представителност на изследването в Част №1. Първо – в нея липсват данни за София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен, Ямбол, Търговище. Това е съществен недостатък, който опорочава цялото изследване. Става ясно, че не е обхваната по-голямата част от населението, 1/3 от която живее в София. Второ – броят на изследваните лица е изключително малък. Така например, от 666398 д. население на Област Пловдив са изследвани 321 д., което е равно на 0,0481% от населението; от 251300 д население на обл. Пазарджик са изследвани 128 д., което е равно на 0,051% от населението, от 474 124 д. население на обл. Варна са изследвани 198 д., , което е равно на 0,0417% от населението.

При тези данни, нито един от водещите изводи на изследването не е верен, а именно:

  • Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.
  • Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%).
  • Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
  • Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността“.

Тази необективност се набива на очи най-силно по отношение на Област Ловеч, Област Разград и Област Кърджали, където процента на представителност е съответно 0,006% от населението на първата, 0.022% от населението във втората и на 0.040 от населението на третата област.

В Част №2 от изследването картината е различна. В нея са интервюирани само експерти, при това подбрани сред приятелския кръг на интервюиращите, видно от текста на изследването. Има основание да се приеме, че този контингент хора имат свой личен интерес да дават друга интерпретация на фактическите данни. Интервюирани са едва 887 държавни служители от шест района в страната, със секторен профил: образование, правосъдие, социална подкрепа, здравеопазване, полиция. Проведени са 32 интервюта. И тук, както в Част №1 на изследването, се проявяват двете основни слабости – ниска представителност и слабо качество на данните. Несериозно е да се правят изводи на основата на толкова малка извадка, при това само от 6 региона в страната.

Няма разумен човек, който да повярва на подобни статистически детинщини. От една страна, авторите на изследването признават, че в България липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца и че никой не е събирал такива данни, а от друга твърдят, че 47% или почти половината от децата на България са били подложени от някакво форма на насилие.

Май някой се е опитал да обиди интелигентността на българската нация. Само искам да напомня, че моят народ е запазил своята държава и държавническа традиция повече от 1340 години, т.е. по-дълго отколкото е успял народът на Великобритания. И много моля авторите на изследването и техните поръчители да имат предвид при следващото си изследване в България, че ние сме страна на двама световни шампиони по шах – по един при девойки, и един при мъжете…, следователно можем да анализираме социалните явления и процеси на световно ниво.

Честно казано, не съм очаквал подобна необективност от една британска изследователска и консултантска компания, която твърди че е работила в 79 държави по света. Много би било интересно да узная кога CORAM INTERNATIONAL е провеждала подобно изследване за насилието над децата във Великобритания. А там този проблем наистина съществува, ако се вярва на Комитета за правата на детето на ООН, която многократно е критикувал Великобритания заради системата на физически наказания в британските училища. И още по-любопитен съм да разбера какви са препоръките на компанията за ликвидиране на това насилие в нейната собствена страна. Ако идеята е Великобритания да се изравни по този показател с България чрез провеждане на необективни изследвания от британски изследователски и консултантски компании, ще трябва да я разочаровам. Физическо наказание в българските училища не се прилага повече от 150 години, от времето на килийните училища по време на Възраждането.

Повече от очевидно е, че изходните статистически данни, на които се опира Изследването, са некачествени. Всеки български родител с две и повече деца в семейството знае, че тези данни са неверни. Създава се впечатлението, че някои има интерес да заплаща за неверни данни за насилието над деца в България.

В изследването е записано, че то се основава на два приоритета: осигуряване на качество на социологическите данни и представителност на извадката. За постигане на първия приоритет,: Събиране на качествени данни“ в изследването е записано, цитирам – „Бяха проведени интервюта и дискусии във фокус групи с ключови заинтересованите страни, участващи в системата за закрила на детето от различни сектори, на национално, областно и общинско ниво“. По повод втория приоритет, Стратегия за изготвяне на извадките“ е записано, цитирам – „За подбор на участниците в интервютата за получаване на качествени данни беше прилаган подходът на целенасочен подбор. На встъпителния етап бяха установени ключови заинтересовани страни на национално ниво, включително представители на съответните министерства и други институции, водещи НПО в областта на закрилата на детето и офиса на УНИЦЕФ за България“.

Очевадно, а не очевидно, тези приоритети са останали в сферата на претенциите, вместо да влязат в сферата на реалностите. Признак за това е игнорирането на родителските сдружения от авторите на изследването. Като съпредседател на едно от родителските сдружения РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ, уверявам авторите на изследването че нашето сдружение отдавна „действа на национално ниво“. Именно като ключова заинтересована страна, РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ е бил преговарящ партньор в две парламентарни комисии на Народното събрание, на заседания на три парламентарни групи, на срещи с Министъра на труда и социалната политика и на редица други политически партии. Не мога да се освободя от мисълта, че нашето сдружение е внимателно избягвано и вместо нас са интервюирани заинтересовани „фокус-групи“, участващи в системата за закрила на детето. Този „подход на целенасочен подбор“ на британската компания е по-скоро ненаучен, отколкото обективен. През двете години на работа по изследването CORAM INTERNATIONAL несъмнено са били свидетели на масовите протести на „ключовата заинтересована страна“ – родителската организация РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ пред прозорците на Правителство, Президентство и Парламент. И точно тук започват моите проблеми. Доста съм раздвоен в преценките си – не мога някак да преценя за какво свидетелства изключването на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ от фокус-групите за събиране на данни – за непознаване на социалната действителност в България или за научна слепота.

Нежеланието на УНИЦЕФ да поеме отговорността за тези изводи е очевадно. Все пак УНИЦЕФ не е фирма или физическо лице, а световноизвестна  организация, част от системата на ООН. Нейният престиж е нейното оръжие и затова би следвало по-грижливо да се пази.

За голямо съжаление, УНИЦЕФ днес има сериозен репутационен проблем поради компрометиращи страници от своето минало. Родителската общност у нас и по света не е забравила Питър Нюъл, високопоставен експерт на УНИЦЕФ, автор на инструкция за прилагане на Конвенцията за закрила на детето на ООН и Питър Джон Далгиш, бивш служител на ООН, и двамата осъдени за педофилия. Експертът Нюъл е осъден от британски съд на 6 г. и 8 м. лишаване от свобода от британски съд. Репутацията на УНИЦЕФ е сериозно засегната и поради нейната роля в създаването на стандарти за ранно сексуално образование.

Каквито и да са причините, безспорен факт е че, УНИЦЕФ е прехвърлил тази отговорност на една частна компания. От публичната информация за CORAM International става ясно защо изборът на изпълнител е паднал върху нея. Може би е натежала нейната ориентация и позициониране в неолибералния контекст на „закрила на децата от насилие“. А данните за докторската теза на един от авторите на изследването, за две села в Танзания, превръщат нещата в доста забавна бурлеска.

И все пак изследването на CORAM INTERNATIONAL не е излишно. То дава ценна информация за размисъл. Изследването разголва редица проблеми на външната политика и социалната политика на България. То поставя въпроси от правен характер. Кой даде разрешение на чуждестранна компания да провежда социологическо проучване на населението на Република България? Откога чуждестранни социологически компании имат право сами да изследва нагласите на българското общество и да събират чувствителни данни за българското население? Защо такива изследвания не се възлагат от държавата на НСИ и български социологически агенции. Кой разпореди български държавни служители от МТСП, ДАЗД, АСП, МВР и др. да съдействат на една чуждестранна компания да провежда свое социологическо проучване на българска територия. Кога български социологически агенции са провеждали проучвания на територията на Великобритания? Как се прилагат тук международноправният принцип за суверенно равенство на държавите? Кой, кога и как е отменил принципа на общностното право в ЕС за  разделената компетентност между ЕС и националната държава в областта на социалната политика? Каква е правната връзка между поръчителя на изследването УНИЦЕФ и българската държава като носител на суверенното право да определя собствената социална политика?

Сред институциите, включени в изследването оглушително липсва дипломатическото ведомство, въпреки че изследването, поръчано от УНИЦЕФ, е проведено в изпълнение на програми на ЕС, в рамките на Европейската Гаранция за децата.

Очевидно, наивността и невежеството на управляващите в България не се спират пред никакви ограничения на международното право. Затова българският суверенитет е като безпризорно дете, тръгнало пеша по магистралите на порочния живот.

Картината по-горе изисква незабавни управленски мерки. Една от тях е Правителството на Република България да проведе общонационално социологическо изследване за насилието над българските деца. В него трябва да вземат участие всички органи и организации, свързани с дейността по закрила на децата, както и НСИ и български социологически агенции. Темата заслужава приоритетно внимание. Националната стратегия против насилието в обществото, в частност над българските деца, трябва да стъпи на това българско изследване, а не на изследвания на чуждестранни компании. Едва и само тогава, изследването би било добра основа за съответни институционални и законодателни мерки в интерес на българските деца.

Трябва да бъде поставен край на политическата манипулация с най-уязвимата част на нацията – българските деца. В края на краищата, в закона за закрила на детето има забрана за нарушаване правото на децата да бъдат използвани в политическия живот(чл11, ал.4 ЗЗД).  

София, 28.04.2021г.                                                                                    Владимир Шейтанов

Тази публикация изразява личното мнение на автора и не обвързва никаква институция.

Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button