ТОЛЕРАНТНОСТ НЕ ОЗНАЧАВА САМОЗАЧЕРКВАНЕ
Нормалното семейство и джендърното „съжителство“ са законово несъвместими. Не могат да съществуват два противоположни закона в едно и също законодателство едновременно.
Невъзможно е един закон да дефинира пола като биологична даденост, а друг закон успоредно да дефинира пола като личен произволен избор и предпочитание (джендър).
Затова нормалното семейство и джендърното „семейство“ са юридически взаимноизключващи се понятия.
Отделен е въпросът, че и фактически джендърното съжителство е имитация на семейство, не само поради своята неспособност за възпроизвеждане, но и поради редица съществени дефицити на семейната психология.
Следователно, моделът на джендърното „семейство“ може да се изгради само ако се унищожи моделът на нормалното семейство.
А тази амбиция личи дори във фалшивата идея за толерантност, която т.нар. ЛГБТИ общност пропагандира. Толерантността, която те изискват от нас, съдържа очакването да зачеркнем себе си, културата и ценностите си, начина си на живот, семействата си, бъдещето на децата си… в полза на техните ценности!
Подобно изискване обаче не само няма нищо общо с толерантност, но е точно обратното – арогантна и безочлива нетолерантност.
Толерантността е реципрочно отношение. Истинската толерантност винаги е взаимна. Как да бъдем толерантни към хора, които са нетолерантни към нас?
Трябва ли да им позволим да ни наложат техните „ценности“, които не само не приемат нашата култура и ценности, но целят да ги изтрият и на тяхно място да узаконят своята идеология като единствено меродавна и задължителна за всички?
Затова обществото ни е в правото си да се защитава срещу нашествието на джендър идеологията и претенциите на т.нар. ЛГБТИ общност за нейното узаконяване.
Имаме пълното право да предприемаме всякакви позволени от закона действия срещу ЛГБТИ пропагандата, за да не ѝ позволяваме да разрушава хилядолетната ни култура и ценности и на тяхно място да налага своята безбожна тоталитарна идеология.
