Статии

Русия: Финландският опит. Омбдусманът Кузнецова възлага защитата на децата на ювеналите**

„… на всички е известно, колко агресивен е финландският модел на ювенална юстиция (детско правосъдие) и колко много деца са отнети от родните си семейства заради всякакъв род невероятни, необосновани причини. Например: недоказано в съда наказание спрямо детето или критика към него, болни крака на майката (което уж създава спънки да се води детето в отдалечена детска градина), радикулит (който не позволява на майката да седи в пясъчника заедно с детето), „протакала се болест на детето” (когато майката често търси лекарска помощ заради леки простудни симптоми на непълнолетното си дете), принуждаване на детето към прекомерни хигиенни процедури (заставяне на детето да си мие зъбите) и много други.“

02.06.2017,  Е.М. Тимошина

* Приблизително 400 хиляди деца в Русия се възпитават в приемни семейства.

38 000 родители са лишени от или ограничени в родителски права през 2017г.

През 2016 година без права са останали 33 979 родители.

Днес в Русия има 29,9 милиона деца, от които 450 хиляди сираци или отнети от родителите. Предимно това са т.н. „социални сираци“, т.е. родителите им са живи, но лишени от родителски права или ограничени в тях, или са изоставили децата си. (вж. източника)

** В терминологията на ЕС се използва juvenile justice, в България известно като „детско правосъдие”, в Русия и повечето страни засегнати от този европейски проект – ювенална юстиция.(от преводача)

     „Премълчаването” от Анна Кузнецова на реалните размери на отнети деца, пътуването й до Финландия и подписаните там споразумения, дават основание да се говори за нов етап на ювеналната инвазия в Русия.

     На 15 май 2017 Комисарят по правата на детето към президента на РФ Кузнецова съобщава на журналистите: „На практика няма официално регистрирани нарушения (за незаконно отнети деца от семейства). Те са единици, това са официално констатираните от прокуратурата нарушения”. Заявлението е направено като прелюдия към подготовката на доклада за  президента на РФ, възложил на Омбудсмана по правата на детето да анализира практиката по отнемане на непълнолетни деца от семействата им от гледна точка на неправомерната намеса.

     Това успокояващо изявление нямаше как да остане без бурен отклик от страна на обществеността, тъй като не отговаря на реалната ситуация в тази област.

     „Незаконни отнемания” – това от една страна, разбира се, е терминологично понятие, изискващо юридическо признаване от държавата. Но от друга страна, „незаконните отнемания” са онази категория, която се определя според морален критерий, от представата за справедливост, добро и зло. И от тази гледна точка законното за чиновниците може да бъде незаконно и безчовечно за „малкия човек” и цялото общество. А когато тези примери са стотици, това е сигурен знак, пред който управляващите нямат право да си затварят очите, свидетелство за назряла потребност от промяна на закона, сеещ несправедливост и конфликти.

     Анализът на случаите с незаконно отнемане на деца от семейства в Русия, подготвен от обществените организации, показва, че преобладават случаите по материален критерий – това са бедни семейства или семейства, в които родителите се различават от обикновените хора, например, поради здравословни проблеми (случай с майка с увреден слух), които в очите на чиновниците не отговарят на определени стандарти, но които СЪЩО КАТО ВСИЧКИ имат право да живеят, да обичат, да раждат и отглеждат деца. По нелепата прищявка на длъжностните лица те са класифицирани като „второкласни” хора и поради това е прието за възможно да бъдат лишени от някои права, в това число най-скъпоценното, което има човек – правото да бъде родител. Това е изключително опасна ситуация, доколкото именно така започва ювеналния терор, обхванал днес „цивилизованите страни”

     През май 2017г. по време на работна визита руският омбудсман подписва с омбудсмана за деца във Финландия меморандум за разбирателство относно защитата на правата и интересите на детето. Много жалко, че този документ не е публикуван в официалния сайт на комисаря. 

     От медиите стават известни някои подробности. По-специално, целите на пътуването са: „подробно запознаване с финландските аспекти на защита на детето и особеностите при решаването на семейни въпроси”, „развитие на сътрудничеството, подготовка на семинари с участието на специалисти, обмяна на опит и диалог”.

В същото време, на всички е известно, колко агресивен е финландският модел на ювенална юстиция (детско правосъдие) и колко много деца са отнети от родните си семейства заради всякакъв род невероятни, необосновани причини. Например: недоказано  в съда наказание спрямо детето или критика към него, болни крака на майката (което уж създава спънки да се води детето в отдалечена детска градина), радикулит (който не позволява на майката да седи в пясъчника заедно с детето), „протакала се болест на детето” (когато майката често търси лекарска помощ заради леки простудни симптоми на непълнолетното си дете), принуждаване на детето към прекомерни хигиенни процедури (заставяне на детето да си мие зъбите) и много други.

     Още през 2013 г. руски майки, живеещи във Финландия, подготвят открито писмо до президента на Русия с молба да се повдигне въпроса за несъблюдаването на международното право на децата на семейни взаимоотношения, а също така молят да се разкаже за мащабните отнемания на деца от положителни във всяко отношение семейства, за което в страната Суоми упорито се мълчи. Те поднасят и статистка: от всички отнемания на деца, само 7% се връщат на биологичните родители.

Ювенална юстинция

     С цел събиране на фактологичен материал за научни цели преди няколко години посетих Финландия. Пътуването си посветих на изучаването  на „финландските аспекти на защита на децата и особеностите при разрешаването на семейни проблеми”. Само че същите тези аспекти не ми бяха разяснени от длъжностните лица  на „Ластенсуелу”, а от обикновени хора, на които са им отнели децата. Срещнах се с няколко десетки души. И, между другото, сред тях нямаше нито един алкохолик, наркоман или пренебрегващ задълженията си родител. Всички те бяха обикновени хора, интелигентни и добре образовани. Беше трудно даже да се повярва, че официално са били признати за недостойни да възпитават собствените си деца и са лишени от настойнически права над тях. Освен това те силно мечтаеха да върнат децата си, а някои от тях, доведени до отчаяние, дори се бяха осмелили да нарушат финландските закони, като са заявили за незаконното отнемане на децата им в средствата за масова информация (което във Финландия се смята за изключително опасно нарушение на закона и се наказва с пълна забрана на и така редките за година срещи със своите деца, позволявани на родителите след отнемането). Виждах сълзите в очите на майките, отчаянието и обидата в очите на бабите, на които заради „най-добрия интерес на детето” не се позволява да станат настойници на собствените си внуци.

     Първото нещо, което научих, е че социалните работници във Финландия активно ползват за източници анонимни доносници, едно-единствено тяхно съобщение е достатъчно да се заведе дело срещу семейството и да го „смачкат” от проверки, а понякога просто да се вземе детето от училище или градина без да се предупредят родителите, за да могат вече извън тяхното „влияние” да изкопчат от детето цялата „истина” за семейните взаимоотношения. А родителите със седмици могат да си чакат поне един-единствен документ с обяснение на причините за отнемането и да не знаят къде се намира детето им. Често се разиграва сценарий с участието на полицията и разбиване на врати, при който децата просто биват изтръгвани от ръцете на родителите (да-да, по същия начин, както е било по времето на фашистката окупация, когато синеоките златокоси ангелчета са ги отнемали от майките им, за да ги изпратят в Германия или „за опити”), а тях, ридаещи и умоляващи за майките си , ги натикват в коли и отвеждат на таен адрес.

     Освен това, в страната „на прогресивния модел на ювеналната юстиция”, където нашата омбудсманка отиде да събира опит, се практикува задочно приемане на решения за лишаване на родителите от права на настойничество над децата, а съдиите правят заключения единствено въз основа на доклади, подготвяни от социалните работници. По такъв начин родителите дори не могат да застанат пред лицето на правосъдието, за да се защитят, а децата се лишават от възможността да кажат истината за това, колко много ги обичат в родното семейство и че не желаят да се разделят с най-близките си хора. А ако все пак родителите присъстват на съдебното заседание, то съдията им вярва също толкова, колкото и на разкайващ се престъпник. С това, „специализиралата се” в областта на защита правата на децата Финландия, напълно погазва международно признатите принципи на хуманизма и равноправието на страните в хода на съдебните производства в сферата на „решаването на семейните въпроси”.

     Множеството частни детски домове, където децата се изпращат след отнемането от семействата им, се финансират от държавния бюджет (разходите по поддръжката им са сравними само с поддръжката на военен комплекс) и се смятат за доста печеливш бизнес. Може би поради тази причина не малка част от техните собственици са същите онези съдии и социални работници, взимали фатално участие в съдбата на отнетите деца.

     Не по-малко популярна форма за настаняване на иззетите деца във Финландия са приемните семейства, сред които не на последно място са хомосексуалните съпружески двойки. Това също е много успешен бизнес, тъй като парично възнаграждение се изплаща за всяко прието в семейството дете. Но да го наречем семейство може само с големи уговорки – като правило, отнетото от родителите дете сменя много приемни семейства, така че привързаност, атмосфера на обич и истинско семейство то така и не намира. Защо се случва всичко това – никой не успя да ми обясни, а решенията за смяната на приемното семейство се взимат от социалния работник без видими основания.

     Обръщайки внимание на факта, че в страната, където всяко наказание на дете от родители е забранено, всяко психическо и морално насилие, някои видове физически наказания или малтретиране не са забранени в приемните домове и сиропиталищата като „крайна мярка за въздействие върху трудно дете“ ( по някаква причина всички иззети деца априори се считат за такива).      Случай с момиче от изцяло финландско семейство, попаднало в детски дом, се вряза в паметта ми. Да я наречем Ида. Трябва да се спомене, че това действително е било „трудно” момиче, покварено от либералните свободи, възпитано на постулата „децата имат права независимо от родителите”. И Ида използвала всички тези права в пълна степен: бойкотирала учебните занятия, рано започнала да пуши, да пие, да употребява наркотици и да води полов живот. Собствените й родители с всички сили се старали да я върнат на истинския път, но как да стане това, когато забраните и назиданията се оценяват от държавата като насилие над детето? И след поредния скандал уреден от 16-годишното момиче само за това, че са изразили своето недоволство от желанието й да отиде на нощно парти, сама подала жалба в „Ластенсуелу”, а социалните работници тържествено отвели Ида в частен детски дом.

Ювенална юстинция

Напуснала дома на родителите си с гордия вид на победител. Но след това се оказало, че на новото място на пребиваване никой няма намерение да търпи отвратителните й изцепки, свободите почнали да се орязват, а забраните и наказанията станали ежедневие. Домът на родителите и й се струвал като райско място и многократно се молила да се върне, но там, където става въпрос за финансиране на частен бизнес, всяка глава е „под отчет”.

     Във Финландия редовно се провеждат съдебни процеси инициирани от жертви на системата (дела заведени след пълнолетието на жертвите – бел. на преводача) и в тях много често става въпрос не просто за физически мерки на наказание, а за издевателства и сексуално насилие по отношение на възпитаниците.

Ще припомня отново, преди няколко години в Москва бяха дошли финландски специалисти по „защита правата на децата”, които се опитваха да предадат опита си на нашите сънародници. По време на лекциите представител на делегацията с гордост информира за отнемането от родните семейства на хиляди деца за година (колко е това за малка Финландия?!). Над присъстващите висеше ням въпрос, така и не произнесен гласно от никого: „Нима в страната Суоми маргиналите са толкова много???”

По този повод, за мен и цялата родителска общественост е важно да знаем какъв именно финландски опит в работата по „защита на децата” иска да възприеме нашият омбудсман?

автор:  Е.М. Тимошина, кандидат на юридическите науки,  криминолог

Източник
rvs.su
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button