Статии

“Големият рестарт“ – Оруелов експеримент в реално време

Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието

Светът се тресе от криза – икономическа и здравна. В отговор Световният икономически форум в Давос лансира идеята за “Големия рестарт” – нуждата от преструктуриране на икономика, политика и социални отношения. Глобалният елит – правителства, мощни технологични компании, едри индустриалци и “подбрани” учени – засилват инициативата за “зануляване” и преосмисляне на всичко, което познаваме. Вече половин век тази организация опитва да лидира икономико-политическата посока на развитие в глобален план, а рецептата включва държавни намеси и планиране на различни аспекти от живота, науката и бизнеса.

Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов световен ред и „рестарт“. Няма по-голям страх от този за здравето, а медийната истерия и политизирането на темата са съвършени проводници за постигането на целта. Координираните и на практика огледални действия на правителства по света срещу COVID кризата трябва да са повод за размисъл. Война, катаклизми, болести, тероризъм – плашило, използвано за доброволно предаване на свободата ни, винаги има, а идеята за глобално правителство също не е нова. То трябва да наложи нещо, което звучи като утопия – свят без глад, без замърсяване, без неравенства, с безплатно и качествено здравеопазване и четвърта индустриална ера. Проблемът е, че пътят към ада винаги е покрит с добри намерения. Макар и само привидно, защото надали налагащите новия ред го правят за общото благо, а не в името на користна полза. Вместо рая на земята след това – от френската, руската и китайските революции, та до „Новият курс“ на Рузвелт пред 30-те години на миналия век – в действителността винаги идва антиутопията. На глада, бедността и зверствата и продължаването на стопанската агония във времето. Всичко това гарнирано с увеличаване на ролята на държавата до колосална и опасно вредна степен.

„Конструктивисткият рационализъм“ по термините на Фридрих фон Хайек е в действие: социалните инженери не смятат, че пазарът, езикът и институциите се развиват еволюционно и рационално, на принципа на „проба-грешка“ и натрупан опит от конкретни добри практики. За тях човечеството напредва само вследствие на рационален предварителен замисъл, който трябва да се „подобрява“ от конкретни мъдри хора и управници. Австрийският икономист нарича тази мисловна нагласа с неласкавото – „фаталната самонадеяност“. Според „плановиците и експертите от всички сфери“ – животът ни трябва да бъде планиран от всезнаещия технократ-учен-експерт, какъвто е идеалът на Платон за перфектното управление.

Днес заплахата има по рафинирано лице от революционните трибунали в миналото и се изразява в дигитална тирания на технокрацията и глобалната олигархия, ограничаваща появата на нови значими стопански субекти в собствена полза.

Развитието на технологиите действително прави живота на всички нас в пъти по-красив и богат. Същевременно, впрегнати в по същество пъклен план за глобален контрол, технологиите се превръщат в инструмент за потисничество.

Идеите за въвеждане на „социална кредитна система“, която да следи досегашното ми поведение или напълно дигитализирани пари, правят невъзможно запазване на частната собственост и личната неприкосновеност. В предвижданията за света през 2030 година на Форума открито се говори за отпадане на „частната собственост“ като институт. Дори Маркс бледнее пред това визионерство – неговата концепция засяга одържавяване само на производствените блага, докато новите плановици смело обсъждат „споделено“’ползване на апартамента, колата и гаража ви, когато ви няма. В този смисъл предлаганата пропагандна идея за сливане на държави с едър бизнес и наука под управлението на технократична прослойка, не може дори да се нарече фашизъм или технокрация. Говорим за чист – и при това радикален – диктаторски комунизъм, улеснен от технологиите и науката.

С напълно проследими дигитални транзакции и доходи „икономическото изравняване“, посредством данъци е на копче разстояние, а политическото либидо за експерименти като „универсален базов доход“ получава силен стимул. Идеите, развивани под егидата на Световния икономически форум, са в такава посока, а през януари големите световни правителствени и бизнес лидери ще говорят именно за това: как да рестартираме „капитализма“. Въпреки че именно техните постоянни попълзновения са подронили основата му и са изпразнили от съдържание понятието.

Междувременно идеологът на „Големия рестарт“ Клаус Шваб вече няколко години „разяснява“ естеството на т. нар. Четвърта индустриална революция: навлизането на изкуствения интелект, дигитализацията и роботиката. В документите и активностите на Форума прозира благоговението пред олтара на „трансхуманизма“ и възможността биоинженерите да моделират човешкия вид както си искат. В реалността: следенето и подслушването на „оперативно интересни“ хора чрез телефони и сателити вече е редовна практика, а пред Китай, САЩ и Южна Корея на практика няма технологични пречки то да се случва свръхефективно. В съвсем пресен контекст – идеята за международен ковид-паспорт за ваксинация, без който може да бъде ограничено влизането в търговски и публични обекти. Кошмарен Оруелов експеримент, тестван в реално време в контекста и условията на пандемията.

Тези процеси имат чисто финансови измерения. За да изпълняват заложените цели правителства в развития свят натрупват огромни задължения.

Този дълг става неизплатим, а сурогатите на наднационалната правителствена мрежа на ООН, като МВФ, например, предлагат данък върху нетното богатство – чиста проба конфискация на собственост в огромни размери. В добавка ще има и сериозно отписване на дълг и инфлация – просто защото други начини за решаването на опасно ескалиралия с пандемията дългов проблем няма.

С пълен политически и академичен консенсус вече спокойно може да се приложи „зеленизмът“ в най-антиутопичната му форма. Линията на „устойчивото развитие“, заложена в Адженда 2030 на ООН, е приета масово за права вяра. Решението за редуциране на нетните емисии на парникови газове до нула в ЕС до 2050 година е пореден крещящ пример за безпардонното следване на глобалисткия дневен ред. Освен чисто икономическите щети, които такива радикални трактовки и политики ще донесат, в културен смисъл се провежда и подмяната на система на Западния свят, в чийто център винаги досега е стоял човекът. Впрегнати са университети, медии, културни средища, а под въпрос постоянно са поставяни т. нар. западни ценности по примера на одиозната Франкфуртска школа, проповядваща културен марксизъм и антизападен мироглед.

С новите технологии насочването и следенето на потребителите се превръща в политика – по-малка консумация на месо, повече „зелени“ решения, климатично и полово политкоректни тези – в противен случай остракизъм за социално невписващите се и пълното заглушаване на позициите им в медии и социални мрежи.
Човешката памет е къса, а новите лъжепророци на комунизма измислят все по-привлекателни етикети, прикривайки същината на човеконенавистните си идеи. Постепенно тези тоталитарни идеи започват да стават масово приемани и едва ли не нормални. Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието. Нещо, което не бива да допускаме.

Автор: Кузман Илиев

Източник
trud.bg
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button