Ново проучване установява, че децата, които са ангажирани с „културата на принцесите”, са по-склонни да имат прогресивни възгледи за жените и да се придържат по-малко към нагласите на „токсичната мъжественост”.
Изводът, че „токсичната мъжественост“ трябва да се лекува с помощта на така наречената „култура на принцесите”, е направен от психолози от САЩ въз основа на резултатите от дългосрочно проучване.
Изследването е проведено под ръководството на Сара Койн (Sarah Coyne), професор в Университета Бригъм Йънг (BYU). В края на проучването, авторът прави извода, че „децата, които се увличат по „принцеса културата” по-късно има по-голяма вероятност да се придържат към прогресивните възгледи за жените и е по-малко вероятно да държат на възгледа за токсичната мъжественост.“
„Като психолог по развитието ми е интересно да наблюдавам нещата с течение на времето “, казва Койн. „ Удивителното е, че в „културата на принцесите” има наистина дълбоки и красиви черти на женственост и взаимоотношения. Ако можем да разберем това, то наистина може да бъде лечебно за човечеството. „Предишното ни проучване установи, че в краткосрочен план културата на принцесите има отрицателен ефект. Но това се променя с времето“. Виждаме дългосрочното положително въздействие на „културата на принцесите” върху това какво мислим за пола .”
„Културата на принцесите дава на жените ключови сюжетни линии, където те са главните герои. Те следват мечтите си, помагат на хората около тях и стават личности, на които не им е предписана роля поради пола им“, казва Койн, цитирайки скорошни принцеси като Моана и Елза, които представляват нова вълна от принцеси на Дисни.
Изследването, в което са анкетирани над 300 деца в предучилищна възраст и след това пет години по-късно, както и техните родители, установи, че увеличеното участие в „културата на принцесите” в тази възраст води до „по-прогресивно отношение към жените в ранна юношеска възраст“ …
Койн подчерта, че участниците в експеримента, които са били дълбоко ангажирани с културата на принцесите, са по-малко склонни да приемат нагласите за „токсична мъжественост“: стриктно спазване на половите роли, подкрепящи културните норми, които благоприятстват господството на мъжете.
„Момчетата, които рано са били изложени на „културата на принцесите”, като правило, много по-добре изразяват емоциите в отношенията си “, казва Койн. “ Вместо да потискат чувствата си или да се чувстват така, сякаш трябва да се бият с някой, който ги предизвиква, те могат да изразяват емоциите си по ненасилствен начин .“
Нека припомним, че в западните страни активно се популяризира идеята за т. нар. „токсична мъжественост“, според която някои мъжки качества се представят като „отровни“, тоест вредни за обществото. В рамките на тази идеология се осъждат такива качества на мъжете като емоционална сдържаност, смелост, съперничество, напористост, твърдост и борба за статут в обществото.
Твърди се, че тези качества са източник на много злини и причина за такива явления като социално неравенство, домашно насилие, потисничество на малцинствата. Заслужава да се отбележи, че авторът на тази идеология е представител само на едно от малцинствата – Робърт Конъл, който след операция за смяна на пола започва да се нарича Рейвин Конъл.
В същото време привържениците на идеята за премахване на „токсичната мъжественост“ смятат, че има и правилна мъжественост, обаче, каква трябва да бъде и те самите не могат да обяснят ясно. В отговор на този въпрос, те изхождат от идеята какъв не трябва да бъде „истинският мъжествен мъж”, а не от това, какъв трябва да бъде. ИА Красная Весна
Превод: Красимира Станева-Ахмедова
https://rossaprimavera.ru/news/0176a51c
