Статии

ЗА “РЕЧТА НА ОМРАЗАТА“

Автор: Constantino Dimitrov
Нека не приемаме лековерно внедрявани клишета, чрез които се цели да се създаде определен поглед върху действителността, както и на определен, предварително програмиран начин на виждане на себе си самия! Това е широкоразпространен прийом в сектите!

Да вземем за пример широконасаждания израз „реч на омразата“. Под паравана на борбата срещу „дискриминацията“, той се стреми да внуши, че всяко разумно, спокойно и подкрепена с доводи становище спрямо мисленето на някои представители на половите малцинства (не спрямо тях като хора!) неизменно означава „омраза“ спрямо самите хора!

Грубо, лъжовно, нелепо и крайно неуважително спрямо езика изобщо! Психологически, обаче, много опасно, тъй като на основата на обвинението се стреми да предизвика реакция – или на обосноваване, което да бъде тълкувано като самооправдаване (гузен негонен бяга), или на раздразнение, което да бъде представено като проявление на тази измислена „омраза“, или пък на замълчаване (което пък да бъде представено като мълчаливо съгласие). Също така – голяма е вероятността (и това е изследвано вече) въз основа на едно голо обвинение да се насади в по-неустойчивите съзнания чувство на вина или поне – да се задейства безплоден, обезсилващ и дори, разрушителен процес на ровене в себе си, водещ, в крайна сметка, до внедряване на червеят на съмнението и самообвинението. Така се и печелят и много „осъзнали своята вина“ неразсъждаващи поддържници.

Манипулативното, огрубено и целенасочено обвинение в „омраза“ по само себе си вече представлява акт на цинизъм, на безчовечност!
Превръщането на това словосъчетание в отделен правен термин под претекст на борбата срещу „омразата“ пък, представлява средство за заглушаване на всяко свободно и аргументирано противопоставяне на половата идеология. Уронването на чуждото достойнство и физическа цялост отдавна-отдавна е залегнало като престъпление във всяко законодателство, още далеч преди изковалите това понятие да се родят, така че обличането му в правни одежди може да се тълкува единствено като опит за идеологизиране на правораздаването.

…Целта на всяка провокация е да предизвика НЯКАКВА, КАКВАТО и да е реакция – или пък в краен случай, замълчаване.

По този начин тя печели при всички положения и получава терен за увеличаване на натиска така, че незначителното малцинство да започне да изглежда огромен, решителен обществен фактор. Дори, в известен смисъл, самата тази публикация вече представлява реклама в негова полза.Да не се поддаваме на тези евтини трикове.
..Живеем време на мощна обработка на съзнанията, основана на все по-изтънчени и задълбочени психологически изследвания. Да бъдем мъдри и разборчиви, така че да не ставаме лесна плячка на такива плиткозарити „словесни мини“!Обработката си личи дори на чисто езиково равнище. На български словосъчетанието е заемка от английското „hate speech“, но то не е преведено като „реч на омраза“, а като „реч на омразаТА“. Чрез членуването омразата е изведена до абсолют, до нещо зловещо и всеобхватно, докато без членуване психологически все пак се допуска, че има и друг вид реч. Уж дреболия, но не е дреболия – и съм уверен, че не е случайно. Несъмнено върху това е мислено, и то много.

Борбата за яснотата на езика – това е борба за човека!

Източник
Constantino Dimitrov
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button