Какви гледни точки трябва да има в едно предаване на обществена медия

Автор: Иван Стамболов-Сула

Тишината около Конференцията за консервативно политическо действие в Унгария

Наскоро, по повод поредното световно и второ за Унгария издание на „Сийпак“ (да сте чули нещо?) и по-специално на една реч, произнесена там (да сте чули нещо?), за които ще стане дума по-нататък, ако остане време и място (ако ли пък не – друг път), казах, че нашата журналистика, дори и тази, особено тази с най-големите претенции, е твърде манипулативна.

Един от инструментите на журналистическата манипулация е обикновеното премълчаване

Един от инструментите на журналистическата манипулация е обикновеното премълчаване. Още когато активно се занимавах с PR, казвах на клиента, че трябва да се говори в краен случай, особено за неприятните неща. Имах такъв, за когото неприятни неща говореха всички най-големи национални медии, а той искаше от мен всеки ден да отговаряме. Кротко самоубийство.

Когато някъде в началото на ХХ век е бликнал минералният извор в центъра на Ямбол, над който днес има чудесна баня, сливенските вестници са отбелязали новината така: “голям минерален извор бликна на 30 километра южно от Сливен”. Когато не говорим за нещо, то не се е случило или просто не е важно и не заслужава да му се обръща внимание. Като казах, че журналистиката ни е една такава незабелязваща, неглижираща и премълчаваща, даже на моменти нарочно ослушваща се, се сетих за една своя размяна на реплики с известна, бих казал: знакова журналистка от Дойче веле. Освен практикуващ журналист дамата е и нещо като теоретик на журналистиката и вероятно в това свое качество каза: “Идеята е да има повече гледни точки в едно предаване на обществена медия. А не предаване, посветено на една гледна точка”.

Не става ясно чия е идеята, изглежда е някоя абсолютна идея като Платоновите. Все едно. Важното е, че по принцип подкрепям такава идея, макар да съм наясно, че представянето на повече от една гледни точки в даден журналистически материал понякога не е възможно, не е нужно, а не е и правилно.

И освен това, стига, моля ви се, с тези обществени медии! Какво излиза: че за частните медии не е задължително това, което е задължително за обществените? Че техните стандарти са някакви по-различни – стандарти, които им позволяват да са пристрастни и същевременно по-шумни от всички останали? Разбира се, че журналистиката е пристрастна, разбира се, че не е обективна! Дори и прогнозата за времето е емоционално нюансирана според това подходяща ли е за къпане температурата на морската вода. Иначе, ако ги питаш, частните медии са образец за почтеност и обективност; еталон за независимост! Покрай забраната за реклама на хазарт се надигна журналистически вой: посягат на свободата на словото, откъде ще се финансират частните медии! Хайде да не припомняме случаи на свалени предавания и журналисти заради настъпени рекламодатели! Що за свобода!

Но да оставим обществените и частните медии. Настина ли е въпрос на морал непременно да се представят различни гледни точки в едно и също предаване? Не може ли полифонията да се постигне чрез рубрики като “право на отговор” или пък различните гледни точки да се защитават в различни предавания и от различни журналисти? В края на краищата журналистите са хора, всеки човек си има мнение и не е хубаво да го караш да лицемерничи, като говори неща, в които не е убеден. Да, да, знам. Знам, че към обществените медии изискванията са по-различни, защото те се финансират по по-особен начин. Но си мисля все пак, че е по-благоприлично различни гледни точки да се показват в различни предавания с различни водещи, като не забравяме да гледаме на водещите като на личности със свои убеждения, а не като автомати за изречения, които имат специални цепки отзад, откъдето им се задава темата. Иначе какво, ще накарате Георги Милков в половината от предаването “Религията днес” да говори от атеистична гледна точка, за да има плурализъм?

Затова и попитах дамата с Платоновата идея кои според нея трябва да са гледните точки в едно предаване, да речем, за войната в Украйна. За частните телевизии – ясно. За тях има само една гледна точка и те се гордеят с това, вероятно защото това е правилната гледна точка, доколкото една гледна точка може да е правилна. Тя може само да съответства или да не съответства на определена ценностна система и ако тази ценностна система е нашата, то за краткост казваме, че гледната точка е правилната. Правилна ли е била картагенската гледна точка по отношение на човешките жертвоприношения? Вероятно за тях си – да. Не се смейте, не се цупете, нали сте релативисти? Нали всичко е относително, та дори и истината?

И така, според дамата с Платоновата идея, длъжни ли са обществените медии да представят и гледната точка на Кремъл за войната в Украйна? Излиза, че са длъжни, защото са обществени и защото “такава е идеята”. Обаче като споделих тази мисъл, нашата дама, от пиедестала на несъмнената си правота (ах, този пиедестал със заснежен връх, около който се реят орли!), ми каза, че “идеята” се отнася само за “нормалните демокрации”. Точно този термин употреби: “нормални демокрации”. С което ме принуди да назова очевидното: щом е така, то излиза, че например Ватиканът няма право да се изказва за войната в Украйна, защото той е теокрация, а не демокрация, камо ли пък “нормална”. Гледната точка на Ватикана не е задължителна, нещо повече – ненужна е, даже малко вредна, защото Ватиканът не е “нормална демокрация”. Така ли?

Вижте, в момента не изследваме къде е правдата. Говорим за това какво може, какво не може, какво трябва и какво не трябва да предлагат на аудиториите си обществените медии, пък и всички останали медии и журналисти, ако искат да ги броят за рицари на истината и жреци на информацията.

И ето че останаха около 2200-2300 знака (с интервалите), за да се върнем към мотива, с който започнахме: речта на Ева Влаардингербрук пред “Сийпак” преди няколко дни, за която мнозина така и не научиха, оставили се на топлите грижи на българската журналистика. От нашите медии знаем, че “Сийпак” (CPAС – Conservative Political Action Conference) е нещо като неофашистки форум на най-десните политици преди всичко в САЩ, а напоследък и в други страни. С такова впечатление ни оставят. Всъщност, да – това е консервативна инициатива, противодействаща на ляволибералната лудост, която вече е на път да затрие добрата стара европеидна цивилизация. Конференцията “Сийпак” се организира ежегодно от Американския консервативен съюз (ACU) – политическа организация, основана през 1964, която се застъпва за консервативни политики, класира политиците въз основа на тяхното ниво на консерватизъм и се занимава с въпроси като личната свобода или свобода и традиционните ценности, които те определят като основи на консерватизма.

“Сийпак” се провежда за първи път през 1974, като встъпителната реч е произнесена от Роналд Рейгън. От гледна точка на най-киселите консерватори конференцията не е съвсем безпроблемна. Правени са опити (за щастие, неуспешни) към нея да се привлекат организации на консервативни хомосексуалисти и на консервативни атеисти. Отварям скоба, за да споделя, че ако консервативните хомосексуалисти са донякъде мислими, то “консервативен атеист” е може би най-тежкият оксиморон, който ми е попадал, защото за консерватора светът е йерархично устроен и световният ред, включително и властта, върви отгоре надолу, докато атеистите, с отхвърлянето на нематериалното личностно начало, поставят под съмнение точно това, за тях човекът е самодостатъчен, откъдето и повечето исторически катастрофи. Затварям скобата.

Освен това най-киселите консерватори се смущават пред големи общности. Говорих с мой приятел в Америка – цигулар във филхармонията на Форт Уърт, Тексас – и той ми каза, че сред тамошните консерви “Сийпак” не се радва на особено доверие, именно защото им изглежда твърде глобален. Но дето се вика: каквото-такова. Консерваторите са хора индивидуалисти, личности, но когато срещу тях изправят добре организирани тълпи, то и те са длъжни да стиснат зъби и да опитат да се организират по някакъв начин.

Така или иначе “Сийпак” е авторитетна трибуна и затова речта на Ева Влаардингербрук беше важна и не биваше да се премълчава. Тя не каза нищо, което не знаем, но превърна в официален факт случилото се – демокрацията е мъртва, решенията не се взимат от мнозинства, а от изкуствени малцинства. Налице е очевиден опит европейците да бъдат превърнати в малцинство в собствените си градове и да бъдат затрити с някаква неясна сатанинска цел. Не знам дали речта е завършила с “Картаген трябва да бъде разрушен”, но ако е, то е завършила по най-правилния начин.

Автор: Иван Стамболов-Сула