Какво е общото между съдебната реформа, Истанбулската конвенция, някои НПО-та и партии

Мислете, защото зад сладките приказки, които обещават съдебна реформа, често се прокрадват патологии

Не бива обаче да храним илюзии, че това е окончателна победа на нормалността

На фона на все по-увеличаващи се натиск да приемем Истанбулската конвенция, Върховният касационен съд (ВКС) запали светлина в тунела, след като попари мераците на транссексуалните да променят юридически пола си. Тълкувателното им решение е подкрепено от 28 гласа на съдии, а 21 са се подписали с особено мнение. Съдиите в решението си се позовават на решението на Конституционния съд, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.

Що се отнася до осъжданията на България от транссексуални (такова имаше последно миналата година, когато бяхме осъдени от Европейския съд по правата на човека, защото съдилищата ни отказват на транссексуалните да променят пола си) ВКС изтъква, че причините за тях са две – разнородната практика на съдилищата и липсата на мотиви да се откаже юридическа промяна на пола. И заявява, че със сегашното му тълкувателно решение практиката ще бъде уеднаквена.

Не бива обаче да храним илюзии, че това е окончателна победа на нормалността. Следващата стъпка, която всички, защитаващи подобен род аномалии и отричане на биологията, отдавна се опитват да направят, е промяна на Конституцията. Само и единствено по този начин те биха могли да стигнат до приемане и на ИК, както и на подобни промени, касаещи юридическата част от аспекта.

Кои са въпросните, отлично знаем. Начело с ДБ и ПП, както и стотиците НПО-та, които непрекъснато ни набиват в главата колко изостанали и нетолерантни сме. Всички те са свързани по един или друг начин – дори не толкова идейно, колкото финансово. Както се разбра, посочените две партии се обединяват с още шест организации и граждански движения под името „Има как“. Сред гражданските движения в обединението са Инициатива „Правосъдие за всеки“, Гражданско сдружение „БОЕЦ“, фондация „Заслушай се“, „Три жени“ и др.

„Правосъдие за всеки“ е известно с борбата си срещу прокуратурата, в частност срещу главния прокурор, а един от т.нар. съмишленици в инициативата, е адвокат Михаил Екимджиев. Именно адвокат от кантората на въпросния – Михаела Докова, миналата година води вече споменатото дело срещу страната ни в Страсбург, като България беше осъдена да плати 7500 евро обезщетение на транссексуална жена, защото държавата ни съдебно отказала отказ полът, имената и ЕГН-то ѝ да бъдат променени в личните ѝ документи, а пък според ЕСПЧ правото на самоопределяне на сексуалната идентичност е част от неприкосновеността на личността и Страсбург правил разграничение между биологичен пол и социалния аспект на сексуалността.

Да припомним, че към момента транссексуалността все още присъства като психиатрично заболяване в категориите на СЗО. Ключовото е „все още”, а за съжаление, надали ще е още дълго.

В последната година, покрай все повече дискусии, касаещи правата на ЛГБТИ общността, у нас започна да се прокрадва и темата за хормоналните блокери, по-точно – даването им на деца. В някои държави има законово уредена практика да се дават хормонални блокери на деца с полова дисфория преди пубертета. Уж случайно вмъкната и някак между другото, различни активисти пишат, че подкрепят правото на самоопределение на всеки. В това число са и децата. Разбира се, всеки нормален човек отлично знае, че децата не са напълно интелектуално зрели да взимат подобни крайно сериозни и определящи по-нататъшния им живот решения. Не по-малко сериозен проблем е, че това е метод, който се прилага от много скоро и липсват дългосрочни изследвания за ефекта върху деца.

Във Великобритания преди година, две имаше дебат покрай случаи на лекари, изписвали хормонална терапия буквално след няколко срещи с пациенти, както и клиники, които признаха, че са давали блокери на деца, само за да не бъдат обвинени в трансофобия.

През 2020 г. британски съд постави под съмнение способността на момчета и момичета до 16 години да направят правилен избор, когато искат да започнат да взимат медикаменти, блокиращи пубертета. Впоследствие и Върховният съд постанови, че е „много малко вероятно“ дете на 13 или по-малко години да е достатъчно съзнателно, за да може само да даде съгласие за лечение с хормонално блокиращи препарати, а и е съмнително дете на 14 г. или 15 г. да разбира дългосрочните последици от приема на хормони. Но Апелативният съд в Лондон, след обжалване от фондация, занимаваща се с въпросите за „развитие на половата идентичност“, отмени това решение.

А хилядите злоупотреби, които има от страна на хора, представящи се за транс? А последствията върху професионалния спорт (достатъчно е да си припомним случая с транссексуалната плувкиня в САЩ, която отнесе съперничките си в дисциплината, поставяйки и нови рекорди). Тоест биологичен мъж се състезава срещу жени. Случаят не е и единствен всъщност. А случаите на мъже, представящи се за транс, но изнасилили жени. Единият дори беше задържан и изпратен в… женски затвор.

Вече имаше случаи и на открита защита на педофилията, и то на национална честота – по Дарик. Акцентът тогава беше върху „страдащите педофили” и ненужната стигматизация, която търпят у нас. Разбира се, засегна се и МКБ 10 (Международна класификация на болестите), които към момента включвали и помислите, което според водещата Пролет Велкова (вече член и на СЕМ), било ненужно. Като се досещате, гостуваше и представител на БХК, според когото педофилията била просто диагноза, която се използвала в психиатричната номенклатура.

Ревизия на биологията и нормалното – това с две думи се опитват да направят някои инженери, възприели се като Бог. И това е идеология, която поради една или друга причина, случайно или не, намира подкрепа все по-активно и сред наши партии и политици.

Ако попитате какво общо има това с правата на човека, отговорът в простичък – покрай увеличаването на правата на хомосексуалистите, все по-открито се говори и за транс, и за педофили, и за редица други извращения. И разговорите винаги тръгват от едни и същи НПО-та, от едни и същи хора. С едни  същи спонсори. А те отдавна разбраха, че най-лесният начин да прокарат вижданията си, е да имат представители в политиката. Които пък политици и партии често имат отново еднакви спонсори с въпросните борци за права.

Затова мислете, мислете много преди да дадете гласа си през април, защото зад сладките приказки, които обещават съдебна реформа, борба с корупцията и нови лица, често се прокрадват патологии, които вече открито посягат и към децата ни.

Публикувано с позволение на автора