Статии

Подривната дейност на “Америка за България“

Миналата седмица журналистическо разследване на „Труд“, предизвикано от статус на Кристиян Шкварек, разкри интересни взаимовръзки в бъдещата парламентарна група на „Продължаваме промяната“. Оказа се, че голяма част от депутатите на тази партия са навързани като свински черва в сложна мрежа от фирми, НПО-та и образователни институции, зад които стои фондация „Америка за България“.

Самото разкритие не би трябвало да е кой знае каква изненада. Профилът на лицата около Петков и Василев подсказва, че става дума за хора с ясно изразени „прозападни“ културни тежнения, афинитет към НПО-сектора и липса на скрупули относно чуждестранното финансиране. Това обаче е добър повод да се вгледаме в цялостната роля на „Америка за България“, след като вече тази фондация е овладяла най-голямата група в българския парламент.

„Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната“ – така пише на официалния сайт на организацията. Посочените области, в които се развива дейност (тоест, финансиране на проекти) са:

–       бизнес, предприемачество и технологии

–       добро образование и работни умения

–       благоприятна бизнес среда

–       културно-исторически и природен туризъм

На пръв поглед развиваната дейност е от полза за обществото ни. Но под повърхността възникват някои въпроси. Например:

Защо една чуждестранна фондация инвестира в развиване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните местни бизнес сдружения и браншови организации?

Защо една чуждестранна фондация се ангажира с нашата образователна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската държава и общество?

Отговорът на първия въпрос е: за да печели симпатии в средите на местния бизнес и впоследствие да лобира пред него за прокарване на определени американски интереси.

Отговорът на втория въпрос е: за да култивира у ученици, учители и родители американофилия, която в подходящ момент да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява претенции за промяна на учебното съдържание по неин вкус (чрез зависимите от нея НПО-активисти, които непрекъснато досаждат на образователното министерство с всякакви предложения).

Що се отнася до благоприятната бизнес среда, там една от насоките е подобряване на правната среда. Което би било прекрасно, ако става дума само за законодателството, касаещо частната инициатива. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на съвременното американско общество. Накратко казано – „джендър политики“.

Друго, което от фондацията посочват, е че „подкрепят независимите медии“. Което може да е вярно в смисъл, че медиите, с които работят, вероятно са били независими преди към тях да потекат грантовете от „АзБ“. Сега обаче такива медии се са превърнали в бесни пропагандни рупори на (лявото крило на) американската Демократическа партия и всичко, което идва оттам като идеи и политики.

Подкрепата на културно-историческия и природен туризъм е една безспорно позитивна дейност. Но смесването на ползи и вреди води дотам, че полезните дейности се превръщат в алиби на фондацията, ако някой тръгне да я ограничава. А вредните са факт.

В действителност „АзБ“ е една чужда централа, която вербува потенциални родоотстъпници, корумпира и развращава българския обществен (а оттам и политически) елит. Съединените щати имат подобни аналози в много държави по света, но общата логика е прокарване на американските интереси в съответната страна (най-вече чрез изграждане на местна „агентурна мрежа“ от грантово зависими политици, общественици, интелектуалци). Парадоксалното е, че нещо реципрочно (примерно, фондация „България за Америка“, ситуирана във Вашингтон) е немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел дори няма да стигне до съд, просто ще „изчезне безследно“ (това по повод появилите се в медиите твърдения кой ще е бъдещия ни външен министър – човек, чиято биография директно трябва да провокира нашите служби да го проверят за връзки с МОСАД).

Чуждите зависимости сред българския политически елит са стара, но много болна тема. И те трябва да бъдат изкоренявани без остатък. Проблемът е, че ако приложим стандартите на България от преди 09.09. 1944г. за справяне с чуждата агентура (съветска, англо-американска, югославска), то вероятно половината ни политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото в CV-то им ще присъства и престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде трябва да се започне. Фондации като „Америка за България“ нямат място тук, а обществото ни има нужда от лустрация – на настоящите чужди агенти. Независимо на какъв господар служат – американски, руски, турски и или някакъв друг.

Това обаче е за едни други времена. Сега трябва да внимаваме едни обвързаности да не доведат до предателства.

***

Автор: Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Източник

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.   

Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button