Статии

Неолиберализмът е опасен за вашето здраве

Въпреки че е добре да се обсъждат вярвания и догми, някои идеологии рядко стават обект на голям дебат: такъв е случаят с неолиберализма. Докато така нареченият „либерален“ манталитет, характерен за рационалистическата традиция на Просвещението, поставя в основата на текстовете на нашата Конституция принципите на свобода, равенство, солидарност или дори демокрация, една идеология изглежда „крадешком“ (според думите на политолога Уенди Браун) води своята революция, коментира френският вестник La Tribune. Тази неолиберална идеология, основана на форма на обобщена пазарна рационалност, е добре известна на анализатроите.

На първо място, за да разберем „неолиберализма“, Ален Сюпио предлага да прочетем Декларацията от Филаделфия, приета на 10 май 1944 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда (МОТ). Този вдъхновен от либералите текст, целящ да се възползва от постиженията на Новия курс, реализиран от Рузвелт в САЩ, се стреми да предложи контрамодел на идеологията за човека, мислен като ресурс. По този начин тази декларация насърчава социалната справедливост и се основава на защитата на четири основни свободи, провъзгласени от Рузвелт: свободата на словото, свободата на вярата, свободата от нуждата и свободата от страха. Освен това МОТ си поставя за цел да подкрепя публични програми, за да позволи на работниците да имат достъп до „професии, в които в пълна степен ще бъдат оценени техните умения и знания и ще могат да дадат възможно най-добрия принос за общото благосъстояние.“

Появата на конкуренцията

Както отбелязва Сюпио обаче, ако духът на тази декларация дава възможност да се постави социалната справедливост в центъра на мисленето за труда, някакъв „голям обрат“ е довел до инсталирането на неолиберална идеология. Първата й отличителна черта е да разглежда хората като ресурс, който законите на науката позволяват да бъде организиран и управляван. По този начин трудът се смята за стока и демокрацията се изоставя в полза на законите на пазара, а социалната справедливост в полза на конкуренцията. Според социолога Пиер Бурдийо на нивото на институциите се установява „дарвинов свят на борба на всеки срещу всеки, на всички нива на йерархията, който от несигурността, страданието и стреса черпи ресурс за отдаденост към работата и компанията.“

Страдаме ли лично ние от неолибералната идеология?

Това последно изказване на известния социолог повтаря скорошно проучване, проведено от екип от социални психолози и публикувано в The British Journal of Social Psychology. Дори ако неолиберализмът се е превърнал в доминираща идеология par excellence на планетата, той все още е обект на малко емпирични изследвания за въздействието му върху психиката. Изследователите успяха да докажат, че неолиберализмът, като дублира и се стреми да повиши духа на съревнование, като същевременно намалява чувството, че си свързан с другите, всъщност увеличава чувството на самота, което води до лошо самочувствие… и следователно оказва влияние върху здравето.

Предишни изследвания вече показаха, че социалната изолация, самотата (която е преживявана не като личен избор) и животът в самота са сред най-мощните фактори, определящи смъртността. Друго изследване показа, че самотата е свързана с хормоните на стреса и влияе върху правилното функциониране на имунната система и сърдечно-съдовата система. Следователно самотата – когато е изстрадана и не е личен избор – има голямо влияние върху здравето. Фаворизирайки я, неолиберализмът влияе върху човешкото здраве. Разбира се, субективното качество на социалните връзки също е важно, освен тяхното количество.

Неолиберализмът насърчава и цени индивидуализма и следователно въздейства върху здравето чрез два свързани механизма, обясняват авторите. Първият е фактът, че човекът се разглежда като предприемач в съревнование с другите, който трябва да осигури собственото си личностно развитие. Отговорността за успеха лежи единствено на плещите на изолирания индивид; това прекъсва веригите на солидарност, намалява благосъстоянието, увеличава чувството на несигурност, безпокойство, стрес и депресия.

Освен това неолиберализмът отчуждава хората от живота в група и потенциалните му лечебни ефекти. Всъщност фактът, че принадлежиш към една или повече групи, че си подкрепен от тях и имаш силно чувство за социална идентичност, са в основата на социалните и психологически ресурси, помагащи за подобряване на здравето.

Застрашени ли са демократичните основи на нашия колективен живот?

Подобен подход обаче изглежда недостатъчен за професорката по политология от университета в Бъркли Уенди Браун, която гледа на неолиберализма като на „невидима революция“. Според нея неолибералната идеология е изградена чрез синтеза на икономически мисли (от австро-германския ордолиберализъм и Чикагската монетаристка школа) и тяхното „потайно“ прилагане. За Браун основната характеристика на неолиберализма е не конкурентният идеал като висша логика на регулиране на социалния свят, а идеята, че тази конкуренция трябва да бъде произведена от държавата. От този момент нататък „растежът е смисълът на съществуване на държавата“.

Тогава това води до прогресивно разпространение на конкурентната логика чак до управлението на публичните дела, както и до засилване на авторитаризмите. По този начин „общественият живот се свежда до решаване на проблеми и изпълнение на програми – концепция, която поставя или премахва политиката, конфликтите и обсъжданията относно общите ценности и цели“. Още повече, че за Уенди Браун, както и за Ален Сюпио, неолибералната идеология участва в отслабването на закона, който сам по себе си се подчинява на икономическа логика.

За Сюпио „върховенството на закона по този начин се заменя от пазара на закона (пазаруване на закон), така че законът да бъде поставен под егидата на изчисление на полезността, вместо икономическото изчисление да бъде поставено под егидата на закона.“

Закон срещу неолибералния „сепаратизъм“?

Различните научни трудове, цитирани в тази статия, ясно потвърждават заключението на икономиста Джоузеф Стиглиц: „Неолибералният фундаментализъм е политическа доктрина в услуга на частни интереси, той не се основава на икономическа теория. Сега е очевидно, че той също така не се основава и на исторически опит. Този урок е единствената полза, която може да бъде извлечена от заплахата, която тегне над глобалната икономика“. Какво да правим с този урок? Закон за борба с „неолибералния сепаратизъм“? Малкото трудове на видни учени от различни дисциплини по този въпрос ясно ни показват рисковете, които неолиберализмът крие за нашето индивидуално и социално здраве.

За юриста, философа и професор от Колеж дьо Франс Ален Сюпио възможен изход може да бъде намерен в реформата на трудовото законодателство. Изправен пред компютърната революция, неолиберализмът разкри своята неспособност да предложи стандарти за организация на колективния живот, способни да отговорят на предизвикателствата на социалната справедливост и равенството. Тогава предизвикателството е „да се установи определена икономическа демокрация, без която политическата демокрация може само да продължи да изсъхва“. За това той ни приканва да се стремим да „предоставим на всяко лице повече автономност и отговорност при провеждането на трудовия му живот, чрез нови ценни книжа“.

И накрая, според социолога Пиер Бурдийо, „в действителност, постоянството или оцеляването на институциите и агентите от стария ред в процес на демонтаж и цялата работа на всички категории социални работници, както и всички социални, семейни или други форми на солидарност, са тези,които гарантират, че социалният ред няма да се срути в хаос въпреки нарастващия обем на уязвимото население“. По този начин съпротивата срещу неолибералната идеология може да премине през конституирането на „колективи, ориентирани към рационалното преследване на колективно разработени и одобрени цели“.

Накратко, както е предложено от Уенди Браун и много други преди нея, като философа Бертран Ръсел или романиста Джордж Оруел: радикално завръщане към демокрацията, която задължително ще подчини пазарната рационалност на една демократична рационалност, която от своя страна ще се подчинява на управлението чрез мнозинство и обсъждане.

Източник
news.bg
Покажи още

Подобни публикации

Коментар

  1. Най-естественият резултат от внедряването на идеологията на неолиберазма е атомизирането на обществото. То е разбито на всякакви формированийца – милиони, дребни, и безпомощни в социално отношение групички по интереси, секти, НПО, ИНТЕРНЕТ групи, партийки, движения, и др. Така, обществото е доведено до състояние на безпомощност, без възможност за консолидация около национални приоритети. Последиците са категорични, в т.ч. в България. Няма достатъчно национален социален капитал, който да изпълни дори една обикновена краткосрочна програма за развитие. Така от общество, ние сме превърнати в сбиршина от величия, която се бори да овладее властта над безволева, безсилна, безпомощна и примирена маса хора. Всеки срещу всеки, всички срещу всички. Печелят кукловодите и проджниците на власт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button