В медиитеСтатии

Изправена пред вълна от трансджендъри, Швеция започна да се съмнява

Най-престижната болница в Швеция, Каролинската болница, преразглежда протокола си и вече не дава хормони на непълнолетни. Ще направи ли крачка назад първата страна в света, признала правото на трансджендърите?

За да разкаже какво се е случило с дъщеря ѝ, Аса предпочита да покаже албума, в който я е снимала всеки месец след навършването на 14 години. “Това е времето, когато Йохана започна да подстригва косата си много късо, да си слага превръзка на гърдите, за да се сплескат”, започва тя. Снимките следват една след друга, усмивката изчезва, лицето отслабва много. “Тя се разболя, анорексия. В болницата забелязах, че посещава транссексуални профили в социалните мрежи. Съобщи ми, че страда от полово дисфория, че вече не може да понася тялото си… Тя реши да стане Каспър, момче”.

Тогава лицето ѝ изглежда по-напористо, с боядисана коса, мъжествен вид. А после, на 19 г., Йохана отново се появява като момиче, със загадъчен блясък в погледа: “Това пътешествие продължи две дълги години, вълнува се Аса. Дъщеря ми промени пола, идентичността си, но след това имаше огромната смелост да признае грешката си. Много се гордея с нея”.

Това “пътешествие”, както го нарича Аса, са го направили много шведски юноши. Страната беше първата в света през 1972 г., признала половата дисфория, неразположение, причинено от несъответствие между биологичения пол и половата идентичност (джендър), и даде възможност за официално признаване на този преход от властите. Както и първата, предоставяща терапия, за да окуражи трансджендърите в този преход: да станат мъже, когато са родени жени, или обратното.

Всички терапии се поемат от държавните клиники от 16-годишна възраст: блокери на пубертета за най-малките, инжекции с тестостерон или естроген, операция на гърдите, логопеди за промяна на гласа, епилация, присаждане на брада и т.н. От 18-годишна възраст администрацията разрешава операция на гениталиите, създавайки пенис от клитора или с кожа, моделирайки вагина чрез инверсия на пениса или с парче черво.

“Връщане назад”

Оттук и недоверието, предизвикано през март 2021 г. от решението на престижната Каролинска болница. Този пионер в дисфорията, свързан с института, който връчва Нобеловата награда за медицина, вече отказва хормонално лечение на непълнолетни пациенти, освен в рамките на клинично проучване. Той се позовава на принципа на превантивността и се опира на проучвания, които показват, че няма доказателства за ефективността на тези лечения, при все това необратими, за благополучието на пациентите. Приемането на тези хормони за цял живот би могло да доведе до сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак, остеопороза, тромбоза. 100-те младежи, които вече са подложени на терапия в Стокхолм и не са засегнати от новата политика, ще трябва да подпишат документ, който ги информира за тези рискове.

Това решение шокира дълбоко шведските трансджендъри и асоциациите, които ги представляват. Според RFSL Ungdomar, насочен към тийнейджърите, това е “връщане назад”. “Много семейство са отчаяни, защото виждат как децата им страдат и знаят, че няма да има лечение”, добавя Ан-Кристине Руут, президентка на Transammans.

Швеция обаче не е единствената страна, която преразглежда политиката си в тази област. Във Великобритания младата Кийра Бел, чийто гърди са били оперирани и е лекувана с хормони, спечели в края на 2020 г. дело  срещу клиниката в Лондон, която твърде бързо е разрешила прехода, за който тя съжалява днес. Оттогава лечението е предмет на съдебно решение за 16-18-годишните и се отказна на най-малките. През юни 2020 г. Финландия промени препоръките, като привилегирова психологическата терапия.

Свръхдиагностика

Това което тревожи лекарите, е покачването на кривата. От изключително рядко явление, засягащо само няколко души от ранно детство, половата дисфория се превърна в масова патология, появяваща се с юношеството. “През 2001 г. са били диагностицирани само 12 души под 25-годишна възраст… през 2018 г. те са 1859, констатира Свен Роман, детски психиатър, който работи като консултант в цяла Швеция. Засегнати са всички тийнейджъри, но най-вече момичетата между 13 и 17 г., които искат да станат момчета: между 2008 и 2018 г. увеличението на този дял е с 1500%. В Швеция вече има повече момичета, които получават тестостерон, отколкото момчета!”.

Същата констатация важи и за хирургическите операции. Според професор Микаел Ланден, автор на докторска дисертация за транссексуалността, средно само 12 души годишно са искали смяна на пола от 1972-1992 г… Днес те са над 2000.

Станахме по-видими и това кара повече хора да размишляват за идентичност та си и да признаят своята хомосексуалност”, обяснява Йеран Ростам, който изобщо не се смущава от този прираст. Но според Свен Роман причината е съвсем различна: има свръхдиагностика. “Всички юноши имат притеснения за идентичността си, търсят себе си, но не са засегнати от полова дисфория, казва той… Проблемът им най-често изчезва в началото на зрялата възсраст с възможността да станат хомосексуални или не”.

Друг тревожен показател: тези млади пациенти често страдат от други психиатрични смущения, като аутизъм, депресия, тревожност. Тези патологии, които биха могли да обяснят предполагаемата полова дисфория, могат да бъдат лекувани без прием на хормони или операция. Но понякога тази реалност се приема зле от пациентите, които са толкова уверени в себе си, че отказват да се подложат на пълна оценка на психичното здраве.

Зрялата възраст

За Йохана, както и за други тийнейджъри, половата дисфория предоставя конкретен, бърз отговор на реалните тревоги. Освен това, те не го откриват в лекарския кабинет, а по-скоро в социалните мрежи. “Поглъщах видеоклиповете на транссексуални ютубъри, които са много популярни в Швеция, спомня си Йохана. Според тях, ако гледаш канала им, това вече е знак, че си транс. Виждах, че са суперщастливи, че са извършили своя преход и исках да бъда като тях”.

Що се отнася до здравната система, тя далеч не се занимава с нерешилите: според Петер Салми, експерт в шведското социално осигуряване, 70 до 80% от хората, постъпващи в клиника, са диагностицирани с полова дисфория. “На първата среща ми казаха: “Поздравления! Разкрихте хомосексуалността си, това е смело, какво терапия искате?”, продължава Йохана. За щастие, аз се консултирах и с независим психолог веднъж седмично. С него говорехме за всичко и постепенно разбрах, че тази омраза към тялото ми, моята дисфория, беше следствие на анорексията, а не обратното. Когато го осъзнах, избухнах в сълзи и убих Каспър”.

За RFSL Ungdomar обаче случаите, като този на Йохана, не бива да ни карат да забравяме стотиците транссексуални, които живеят по-щастливо благодарение на лечението си. Затова асоциацията подкрепи през 2018 г. законопроект, който намали възрастта за смяна на пола на 12 г. и за хирургическа операция на 15 г., без родителско съгласие. “Това, което ме дразни най-много, е образът на младите, като неспособни да вземат решение или да познават себе си”, казва Йеран Ростам.

В другия лагер, Свен Роман припомня, че челният дял на мозъка, където се формира способността за оценка на рисковете, оформят се намеренията, приключва развитието си към 25-годишна възраст. “Именно на тази възраст, сме достатъчно зрели, за да вземем толкова тежко решение, като смяната на пола. Освен това именно на тази възраст шведският закон разрешава стерилизацията, а не по-рано”.

Преразглеждане и “табу”

Дебатът разделя Швеция, но също така прие малко по-остър и по-личен обрат. През октомври 2019 г. шокиращ документален филм на шведската телевизия разкри, че Каролинската болница е извършила отстраняване на гърдите на 14-годишни момичета. Случаят с Дженифър Ринг също развълнува страната: 32-годишната жена се обеси след смяна на пола в същата болница, докато други клиники ѝ отказали лечение поради признаци на шизофрения. Неотдавна транссексуалната актриса и писателка Алекса Лундберг също изрази съмнения относно своя преход.

Твърде далеч ли отидохме? Страхът, че не сме достатъчно приобщаващи или, по-лошото, да не ни сметнат за трансфоби, надделява при някои над научния анализ и разумното обмисляне на бъдещето на тези младежи. “Днес в Швеция е табу да се поставя под съмнение нечия идентичност”, заключава Йохана. Свен Роман пък изобличава тесногръдието, което изкривява преценката на някои специалисти: “Те се интересуват само от патология, като биполярно разстройство или дисфория, и им приписвят всички симптоми, които виждат. Това може да бъде много опасно за пациентите”.

Принудено да реагира на едностранното решение на Каролинската болница, последвано от други здравни заведения, шведското социално осигуряване си даде срок до края на годината, за да установи нов протокол за лечение.

Снимка: stock.adobe.com

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник
Glasove.com
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button