Статии

Трудни дни за биологичните жени

Всеки поне малко по-подробен поглед към „пейзажа на пола“ днес неизменно ще попадне на клъстери от противоречия, които не винаги имат ясни, лесни и логични обяснения. Казано по друг начин – сигурно е странно да си биологична жена точно сега.

От една страна върви този огромен и агресивен медиен, корпоративен, поп-културен и политически разказ за овластяването на жените и поставянето им в центъра на всичко важно и престижно. Филмови и телевизионни роли за „силни жени“, квоти за „независими жени“ в компании, правителства и администрации…

От друга страна актуалните световни заглавия поставят и без това странния проект за овластяване на жените в още по-особена светлина. От САЩ дойде „историческата новина“ за първата трансджендър победителка на конкурса за красота Мис Невада, която ще участва и на Мис Америка, а оттам кой знае – Мис Свят, Мис Вселена…

Разбира се, победителката – родена като мъж – не е просто трансджендър участничка, а „цветнокожа трансджендър участничка“, както гордо възвестиха стотици медийни материали.

Светът на спорта също поднесе храна за размисъл с интересен вкус на жените, родени като жени. Или както биха казали някои реалисти – на единствените жени.  Лоръл Хъбард от Нова Зеландия ще стане първият трансджендър спортист, който ще вземе участие на Олимпийски игри, съобщиха световните агенции.

Информацията продължава така – „43-годишната Хъбард е една от петте състезателки на страната в отбора по вдигане на тежести. Тя се класира за надпреварата, след като успя два пъти да вдигне по 185 килограма. Преди да смени пола си през 2012 година, Хъбард е участвала и в състезания по вдигане на тежести за мъже.“

Ами да, къде другаде да участва един мъж, който е роден, израснал и тренирал вдигане на тежести като мъж. Но вече е трансджендър жена и сега от мъжките състезания отива на женските със солиден шанс за медали и доминация над биологичните жени.

Чисто на теория подобни прецеденти отварят огромна възможност за трансджендър успехи. В такава медийна, културна и политическа среда на гигантски апетит за транс репрезентация може да видим много повече биологични мъже да изместват биологични жени във всевъзможни конкурси, сфери и ниши.

Светът на спорта, по обективни причини, е особено гореща територия за транс завземане. Ако ситуацията ескалира, скоро много голяма част от състезанията за жени може да се трансформират в ексклузивна територия за трансджендър атлети.

Как ли се чувстват биологичните жени при подобни новини? Дори прагът за идентификация вече не е това, което беше и все повече трансджендър хора се представят за жени без дори да минават през хормонални и хирургически интервенции.

И до днес в съзнанието на всеки, който следи тези казуси изниква ужасяващата фигура на Джонатан/Джесика Янив, който заведе серия от дела срещу работнички в салони за красота за жени, които отказаха да му обръснат мъжките гениталии.

Все по-често в някога авторитетни медии се срещат термини като „женски пенис“ и коментари как  е проява на фобия, ако хетеросексуален мъж не иска да прави секс с биологичен мъж, който се представя за жена, но все още е с мъжките си атрибути.

Да, всичко това звучи като хорър пародия, родена от въображението на майстора на естетиката на отвратителното Джон Уотърс. Но не е. Това не е сцена от „най-гнусния филм, правен някога“ „Розово фламинго“. Това е реалността  на терен в най-развитите общества на планетата. И както казват песимистите: „Тепърва се започва!“

Прогнозата е, че странните дни за биологичните жени предстоят. Някои по-стари феминистки вече бяха ритуално изгонени от храма на активизма, задето се застъпиха за правото на природна и хромозомна женска идентичност, която не е продукт на социална конструкция, дисфория, психическо разстройство, мода или каприз.

Самоопределянето изцяло отвъд биологията и извън еволюцията е екранизация по Кафка. Мъжете и жените с хронични и сериозни идентичностни проблеми се нуждаят от грижа и съпричастност, не от императорски трон и бял лист за писане на конституция.

В крайна сметка, ако всеки може да бъде жена, защо изобщо говорим за права на жени? И защо се допуска биологични мъже да съдят и съсипват животите на биологични жени, които са казали истината за биологичните мъже, но са смачкани от медийната машина в името на… правата на жените? Странно. Както и да е. Чакаме Олимпийските игри и „Мис Свят“.

Автор: Владислав Апостолов

Източник
tribune.bg/bg
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button