Демографски и нравствен колапс – взаимовръзката
В средата на октомври 2023г. Сдружение РОД Инт. взе участие в престижната годишна консервативна конференция на Patrimonium Sancti Adalberti в Прага, Чехия. На събитието присъстваха министри, депутати, академици и бивши държавни ръководители от редица страни от Централна и Източна Европа.
Тук можете да прочетете доклада на Иван Вълков от Сдружение РОД, касаещ демографската криза, засегнала България и региона.
С голяма тъга мога да кажа, че аз идвам от държава с най-бързо изчезващото насаление в световен мащаб. Предвид това за мен е малко сложно да говоря за демография и за „про-лайф“ политики, тъй като България за съжаление не може да бъде добър пример нито за едното, нито за другото. България не може да предложи работещи решения и иноваторски идеи, защото на този етап не разполагаме с нищо, което реално да дава резултат.
Ние сме първенци в много негативни статистики.
Като пример ще дам това, че през последните десет години сме загубили 11.5% от своето население. Това се равнява на близо 850 хил.души – от тях 500 хил. – поради отрицателен прираст и 350 хил.– поради миграция основно по икономически причини.
Друг стряскащ момент е броят на абортите в моята страна. Въпреки страшните статистически данни, говорещи за демографски колапс, в България годишно продължават да се абортират между 25 – 30 хиляди деца, което е близо половината от броя на живородените.
Но това далеч не е рекорд през годините. След като през 50-те години на миналия век абортът е легализиран от тогавашното социалистическо управление, броят на абортите нараства неимоверно и стига до невъобразими цифри като 160-170 хил.на година по официални данни. Така броят на умъртвените бебета е стигнал до нива, с десетки хиляди по- високи от живородените. Общо броят на умъртвени деца от 1956 – 2018 е близо 6 милиона, което се равнява почти на цялото днешно население на страната.
Не можем да пренебрегнем тези исторически данни, а и данните от настоящето, ако искаме да стигнем до същината на проблема и причината за демографската катастрофа. Взаимовръзката освен чисто статистическа, социална, математическа или медицинска е и духовна.
Истината е, че в България темата за демографията е неглижирана, а темата за абортите е превърната дори в табу, дотоклкова, че малцина се осмеляват да я повдигнат изобщо като проблем. Дотолкова тази ужасяваща практика се е превърнала в нещо напълно привично, дори на рефлективно ниво, че всякакъв вид критично мислене в тази посока се възприема враждебно, дори с агресия.
При все това се наблюдава и поколенческо напластяване. Често майки и баби, живели при социализма съветват своите млади дъщери и внучки с красноречиви фрази като „Махни го това дете и си живей живота“.
Същевременно докато все по-млади момичета и жени прекъсват бремеността си без медицински причини, около 200 до 300 хил. Семейства в България искат, но не могат да имат деца. Това е парадоксът на един объркан и излъган народ.
Често слушаме една и съща повтаряща се хипотеза за демографските проблеми не само на България, но и на Европа, а и в други развиващи се и развити региони по света. Статистици, социолози и икономисти твърдят, че младите семейства се отказват да имат деца заради икономическа нестабилност, недостатъчни доходи и прочее. Смея да твърдя, че това е напълно грешна представа за източника на проблема. Всички ние наблюдаваме съвсем очевидния демографски растеж в най-бедните страни от Африка, Азия и Латинска Америка и абсолютен залез в развити икономики като Япония, Германия, Италия, Швеция и много други.
Днес ще предложа съвсем различен поглед върху обсъжданата тема. Моето убеждение на база на наблюдения върху демографската ситуация в редица държави с най-различни нива на развитие е, че корелацията между броя деца в семействата и финансовата стабилност е обратно-пропорционална в преобладаващия процент от случаите. С други думи – обратно на предлагните ни социологически теории – семействата с по-малки възможности по-често са с повече от 2-3 деца, докато родителите с по-голяма финансова стабилност предпочитат много други материални и нематериални ценности пред това да посветят живота си на повече деца.
Тук стигам до извода, че не става въпрос за икономически причини за така зле развиващата се демографска картина в Европа например, а за светоглед, който още от детството си европейските деца възприемат от своите родители и прародители.
За огромно мое съжаление мога да констатирам, че материалните ценности и облаги, комфортът, удоволствията, кариерното развитие и самоутвърждаването в обществото, различни видове личностно развитие и т.н. – всичко изброено се е превърнало в идоли. Това са „култовете“ на съвременния постмодерен, крайнолиберален и недалновиден човек. Към всичко това като кулминация на реквием се добави и радикалният екоактивизъм, който проповядва правата на животните за сметка на живота на неродените. В името на тези „идоли“ и „култове“ милиони млади жени и мъже са готови да жертват своите неродени деца.
Ако се върнем към въпросите за необходимите действия, за приоритетите ни като консервативни просемейни и про-лайф организации, целящи да променят така формиралото се статукво и порочен кръг на самоунищожение, включително в редица страни от Централна и Източна Европа, неизбежно се изправяме пред обичния наш въпрос – Какво прави държавата, Къде е правителството? В крайна сметка неправителствените организации или получават помощ от властовите структури, или обратното – те трябва да се борят и да защитават позиции срещу правителствените политики.
Българската ситуация – подобно на други страни в региона – е такава, че през последните години, дори десетилетия, на обществото постоянно се сервират шокиращи факти що се касае до политиките, провеждани от правителствата в областта на образованието, социалните въпроси, семейството и децата в частност. В процеса на противопоставяне на тези политики Сдружение РОД Инт. се роди съвсем спонтанно в периода, когато правителството, под външен и вътрешен натиск, беше готово да приеме Стратегия за детето 2019-2030 г., съдържаща програма за ранно сексуално образование в училищата и детските градини. Вместо насоки за изграждане на про-семейна и про-лайф култура, която да работи в перспектива за здрави семейства и здраво общество, както и за справяне с демографските проблеми, на българските деца и родители беше представена идеята за сексуална разкрепостеност. Нашето сдружение и други партньорски организации тогава работеха неуморно, за да разкрият коварното намерение на такова ранно сексуално образование. Организирахме протести и демонстрации, писахме правни становища и се обърнахме към редица институции. В крайна сметка стратегията не беше приета.
Приблизително по същото време тогавашното правителство предложи проектозакон за прилагане на норвежката система Барневернет в българския контекст, с финансовата подкрепа на Норвегия и Европейското икономическо пространство. За мнозина скандалните факти, отнасящи се за този тип социални системи, не са тайна. Такива факти излязоха наяве и с помощта на документални филми на Би Би Си, така че не смятам за необходимо да навлизам в подробности. В крайна сметка сдружение РОД Инт. успя да убеди някои депутати да сезират Конституционния съд на България, който отмени най-опасните и неприемливи точки от закона.
Не на последно място, като пълен абсурд и неадекватно отношение към демографската ситуация у нас, значителен брой политически формации в България прокарват линията на джендър идеологията – включително идеите за еднополовите бракове, смяната на пола, ЛГБТИ пропагандата в образователните институции от най-ранна възраст. Това става под натиска на Брюксел, някои структури на ООН, но и от частни организации на печално известни т.нар. „филантропи“.
Днес нашето сдружение продължава неуморната си работа, като организира конференции, срещи с народни представители и министри, подготвя законодателни предложения и становища. Съвсем наскоро подкрепихме и участвахме в организирането на петиция за провеждане на референдум срещу джендър образованието в училищата, като с общи усилия се събраха над 200 000 гласа.
С наше участие най-голямото просемейно консервативно събитие в България беше организирано за трети път през юли тази година – „Месец на семейството“, който събра над 6000 души в центъра на София. Всички заедно поискахме адекватни демографски политики, свобода на словото срещу джендър цензурата и християнско образование в училищата.
През март тази година се проведе третата международна конференция на сдружение РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ под надслов „Европейски измерения на джендър политиките“, а през ноември ще проведем Четвъртата международна конференция на тема „Либерал-екстремизмът: заплаха за демокрацията и основните човешки права“. На събитието ще се радваме и на присъствието и приноса на нашите скъпи партньори Patrimonium Sancti Adalberti.
Описвам картината в България и нашата дейност толкова подробно не за да изпъкнем или да се хвалим, а защото ситуацията не е много различна в повечето страни от Централна и Източна Европа.
Без излишен патос и като реалист, наблюдавайки развитието на Европа и по-специално на нашия регион, бих искал да заявя, че днес сме на исторически кръстопът и имаме реална възможност за промяна. Ние от РОД сме напълно наясно с необходимостта от единен фронт срещу системата от антиценности, налагана ни от Запада. Днес е моментът и тук е мястото за още една стъпка в посока на консолидация, обединяване на силите и енергията на народите от страните от Централна и Източна Европа, които все още са преобладаващо консервативни. Вие и аз сме хората, които трябва да направим тази стъпка, за да не загубим това, което имаме. Въпросът е – ще успее ли нашият регион да се оформи като център на консерватизма в Европа, като съюз на прохристиянски, просемейни европейски сили и разумна алтернатива срещу глобалистките неолиберални тенденции. Убеден съм, че това е постижимо и възможно. Зависи от нас.
Днес нашите народи, нашите семейства, нашите деца са зад нас, така че имаме само един избор и той е да се изправим лице в лице с проблемите и да ги решаваме с труд,вяра, постоянство, постоянство и още веднъж – постоянство. Към това сме призовани от нашия Създател. Това е, което децата ни очакват от нас.
