Статии

Потребители или хора

Какво се случва след гаврата с 9-годишно момче в Мездра

Преди няколко дни дете от специализирана социална институция в Мездра беше прието в „Пирогов“ с тежки наранявания по ръцете, причинени от стягане. Тогава, с много усилия, лекарите успяха да спасят пръстите му от ампутация. 9-годишното момче е било завързано към легло от по-голям младеж, на 21 години, който също е обитател на центъра за настаняване. В центъра има 14 души от 7 до 34 години с физически и умствени увреждания.

Да припомним, че държавата поема ангажимент да изведе децата от домовете преди повече от десетилетие – с приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, според която всички институции за отглеждане на деца трябва да бъдат закрити, а на тяхно място да бъдат създадени алтернативни услуги и грижи. В приетия през 2019 г. Закон за социалните услуги е записано, че към първи януари 2021 г. всички домове за медико-социални грижи трябва да бъдат закрити.

Според много НПО-та, основният виновник за подобни инциденти е именно държавата, защото не е успяла в срок да изведе децата с увреждания от социалните институции и да им осигури живот в семейна среда и специализирана помощ. Критиците също отдавна твърдят, че „деинституционализацията“ е пример за добра като замисъл, но половинчата като изпълнение реформа. С изхарчените до момента над 250 млн. – финансиране, дошло от ЕС и Световната банка, също би трябвало резултатът трябва да е отличен. И категоричен. Но колко са парите, които не са отишли по предназначение и колко са откраднатите, един Господ знае.

Държавата, от своя страна, контрира с числа – броят на децата в домовете за медико-социални грижи намалява постоянно. Децата в специализираните институции намаляват с над 94% – от 7587 през 2010 г. до 435 деца към края на 2020 г. Специализираните институции за деца също намаляха с над 86% – от 137 специализирани институции през 2010 г. до 18 през миналата година.

Самите НПО-та също имат в какво да бъдат упреквани – усвоените от тях милиони, основно отишли за писаните безкрайни препоръки, наръчници, книги и прочее, по-често присъстват, когато трябва да бъде приет някой спорен закон или стратегия, касаеща темата, отколкото да са постоянно на терен – от което най-много имат нужда както децата, така и по-възрастните обитатели на подобни центрове.

Къде се къса връзката, е въпросът, на който отдавна трябваше да е отговорено. За да не се стига до подобни случаи. Ако сте гледали репортажа от дома, със сигурност ви е направило впечатление, че мястото е чисто, поддържано, ново и хубаво – доколкото хубаво може да е точната дума за място, в което има деца, нежелани от никого. Но по-голямо впечатление направи друго – директорката, както и персоналът, не можаха да обяснят как се е случил инцидентът. А да припомним, че говорим за едва 14 деца, настанени там. И има достатъчно персонал. Тоест, не става въпрос за липса на хора, нито за тежки условия на работа.

Директорът на Центъра за настаняване Полина Александрова заяви, че „на смяна са били 2 гледачки. Всеки потребител живее в отделна стая. Нямам представа как не са забелязали“. Дежурната гледачка пък обясни, че до 20:15 часа вечерта в петък слагат децата да спят и после започват да почистват къщата.“Обикаляме стаите, не съм видяла, че детето е вързано. В 04:00 часа надникнах в стаята и детето спеше „завито“. Пострадалото момче не може да говори, а извършителят от години е проблемен“, допълни още тя.

Гледайки репортажа, разбрахме и, че обитаващите центъра, са потребители. Няколко пъти персоналът го натърти. Звучи като някакво кодово название – не лица, не деца, не хора, просто потребители. Да, в Закона за социалните услуги, това е използваната дума, но употребата u извън официални документи от хората, които би трябвало да са най-съпричастни към участта на хората там, говори много. И не говори добре.

Социалният министър коментира инцидента с думите, че не е редно в такива домове да се настаняват пълнолетни лица, сякаш забравяйки, че макар и временно на този пост, е в неговите задължения и компетенции да следи какво се случва на тези места.

А не просто да изказва мнение, и то след като лошото вече е станало.
НПО-та, държава, персонал, граждани – всички сме длъжници на хората с увреждания. И докато всички ние не започнем да мислим за тях като за неделима част от обществото ни, която има нужда от внимание и грижа, а не като за потребители, ситуацията няма да се промени.

Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button