Становище на РОД относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие

                               СТАНОВИЩЕ НА СДРУЖЕНИЕ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на закона за защита от домашно насилие

Сигнатура: 47-202-01-39

Дата на постъпване 22.07.2022

Уважаеми Народни представители,

Предвид краткото законодателно време до края на това Народно събрание, считаме, че приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие е нецелесъобразно. В Парламента се внася законопроект, който очевидно не е добре професионално подготвен и обмислен. Бързането в последния момент да се внесе този законопроект, който да изпревари много по-обществено значими законопроекти, като този за актуализация на бюджета или законите необходими за Плана за възстановяване и устойчивост внася елемент на подозрителност и неубедителност. Няма непосредствена потребност от приемането на такъв закон на този късен етап.

Предлаганият на вниманието на народните представители законопроект притежава редица слабости и недостатъци от разнороден характер, които следва да бъдат преодолени, преди гласуване от законодателната власт:

1. Законопроектът не само не преодолява, а продължава слабостта на Закона за защита от домашното насилие, а именно лошо терминологично дефиниране на понятието „насилие“. Терминологичната неяснота в дефиницията на понятието домащно насилие, дадена в чл.2 от Закона за защита от домашно налисие, не е преодоляна. От дефиницията на „насилие“ е отстранено единствено понятието „емоционално насилие“, но не са преодоляни слабостите на дефинирането на останалите видове насилие, например „икономическо насилие“. Предложението в §3 от Законопроекта за нова алинея (3) е неубедително, а именно, актове на физическо насилие да се извършват не само чрез действие, но и чрез бездействие. Не става ясно как бездействието ще се дефинира като физическо насилие. Освен това, всяко физическо насилие се третира в Наказателния кодекс и няма смисъл да се изважда от там, за да се очертава отделна категория на физическо насилие в домашна среда сред членовете на едно семейство.
2. В Законопроекта явна личи внасянето на елементи от чужди законодателни системи, които обаче не отговарят на конституционната идентичност на българския Основен закон. Най-ярък пример за това е предоставяне на определени правомощия по силата на този законопроект на лица, които са извън семейния кръг – майка, баща и деца.

Така например, към кръга на извършители на домашно насилие в Законопроектът е присъединил трето външно лице за семейството, дефинирано като „лице, на което са възложени грижи за детето или лице, на което детето е поверено“. В това щироко определяне на кръга на извършителите на домашно насилие влизат възпитатели от детските заведения – ялси или градини, възпитатели в занимални, бавачки, представители на НПО допуснати до грижа за децата, наставници в пансиони и др.. Не  е ясно защо насилие от такова лице ще се дефинира като домашно, а не като насилие, санкционирано от НК. Разширяването на кръга на лицата, които проектозаконът определя като извършители на домашно насилие в §4 (т.8 и т.9) е неоправдано широко.

• Законопроектът засяга пряко регулацията на семейните отношения в една особена тяхна фаза. Личната сфера на двамата родители и на детето изискват много по-внимателно отношение към прилагането на мерките за защита от домашно насилие. Всяко тяхно прекомерно разширяване носи риск от злоупотреба с тях при недобросъвестното им прилагане например при проблемни семейни отношения. Новопредложените мерки могат да бъдат използвани от недобросъвестен родител за неоправдано и незаконно ограничаване правото на детето на контакти с двамата си родители в т.ч. с този, при когото не живее след развода на родителите си. Такъв риск крие §6 от Законопроекта, а именно чл.5, ал.1, т.4, т.5, т.6, т.8, ал.2, особено ал.4. Практиката на семейните отношения в европейските страни показва, че именно такава регулация се използва от някои родители като инструмент, за да уреждат развалените лични отношения помежду си.
• Законопроектът предлага въвеждане на няколко глави в Закона, които да въведат нова организация на дейността на държавата по управление и провеждане на политиката по защита от домашно насилие. Предлага се създаване на нов административен орган „Национален съвет за превенция и защито от домащно насилие“. Във времена на остра финансова и бюджетна криза създаването на нов административен орган със своя администрация, щат, бюджет, материално осигуряване, е крайно неоправдано. Раздуването на държавната администрация е скъп лукс, който държава в криза не може да си позволява. От гледна точка на принципа на ефективност и икономичност на административната реформа, това е противопоказано.
• Неоправдано е подробното разписването на взаимодействието на Националния съвет с органи и организации. Подобна координация се осъществява във всяка област на държавното управление и без нова изрична законова регулация. Няма потребност от наслагване на излишни регулаторни механизми,  когато всички държавни органи по дефиниция работят координирано в рамките на държавния апарат. В този смъсъл, Глава Първа „б“ не е необходима и води до излишно натрупване на регулация в една и съща сфера на управлението.
• Същото се отнася и до пледложението за Национална информационна система (Глава първа „в“). Подобна система съществува в рамките на информационното обслужване на МВР и Прокуратурата и тяхното дублиране по силата на Закона за защита от домашното насилие е ненужно и скъпоструващо начинание.

Уважаеми народни представители, това е едно неизчерпателно представяне на незащитените и неоправдани предложения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие.

Но и то е достатъчно, за да се преосмисли още веднъж необходимостта от подобен акт и то в края на работата на настоящото Народно събрание.

Подобна законодателна инициатива изисква повече време и по-задълбочено обсъждане в комисиите на Народното събрание, за което днес няма парламентарно време.

ЗА РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ:

адв.Владимир Шейтанов, Съпредседател на УС