Статии

ОТНОВО ПО ВЪПРОСА ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВАТА НА ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ БРАКОВЕ в БЪЛГАРИЯ

Днес, 05.07.2018г., отново Канал-3 на БТ излъчи специален репортаж за решението на Адм. съд София град, за отмяна на забраната на служба „Миграция“ на МВР да разреши установяването в България на лесбийска брачна двойка. Оставам с впечатлението, че Канал 3 изпитва някаква особена отговорност да предоставя редовна информация на своята публика по темата за хомосексуалните бракове в България.

Случаят заслужава сериозен правен коментар.

Решението на българския съд е в изпълнение на неотдавнъшното Решение на Европейския съд в Люксембург по запитване на Румънския Конституционен съд по аналогичен казус в Румъния. Европейският съд постанови,че европейските държави нямат право да отказват право на установяване в европейска страна на членове на хомосексуални бракове, сключени между граждани на ЕС и трети страни. Това решение създаде общоевропейски правен прецедент, който е задължителен за националните съдилища на страните от ЕС. Така, чрез решение на международен съд се прокарва пътя на вкарване по обиколен път на правната конструкция „хомосексуален брак“ в правните системи на всички страни от ЕС, независимо дали техните конституции признават ховосексуалните бракови или не. Засега, тази конструкция се прилага единствено за бракове, сключени извън територията на приемащата европейска страна,която не допуска хомосексуалните бракове. Но, очевидно, целта е европейското право да еволюира до цялостно признаване на всички права на хомосексуалните бракове, а не само правото на пребиваване в страна от ЕС. Няма правна логика Съдилищата да признават едни права, а да не признават други. Засега, ролята на правна бариера играят Конституциите на страните, които не допускат бракове между лица от едини същи пол, както и някои прецедентни решения на Съда в Люксембург и Съда в Страсбург. Но тълкувателното прилагане на международните договори за закрила правата на човека са сериозни предмостия за атакуване на горните правни пречки и тяхното постепенно дерогиране.

Няколко съществени момента се забелязаха при това първо решение на българкия административен съд.

Първо – субект на правоотношенията са чужди граждани. Между тях няма български гражданин – гражданка на Франция и гражданка на Австралия. Гражданката на Франция е дъщеря на холандска гражданка и гражданин на африканска държава. Небезинтересно е, че двете лесбийки са бивши преводачи в ООН.

Второ – решението да се установят в с. Паламарци, обл.Русе, в България, чийто стандарт на живота е несравнимо по-нисък от стандарта в родните страни на двете лесбийки, буди сериозно съмнение. По личното признание на двете жени, те са обиколили около 16 държави, преди да се заселят в с. Паламарци. Без сериозен финансов ресурс, това е невъзможно. Възниква въпросът какъв е произхода на този ресурс, защото тези жени отдавна не работят и нямат установени доходи. Това е класически въпрос от компетенциите на НАП.

Трето – По закон, хомосексуалният брак между двете чуждестранни граждани не се признава на територията на България. Решението на Европейския съд обаче създава изключение от българския конституционен ред, по силата на съдебния прецедент. Той ни задължава да признаем и пригаме правото на хомосексуалните съпрузи на установяване в България именно на основание – семейни отношения.

Всичко отговаря на изискванията за добре планирана и провеждана акция от чужбина. Уточнена е страната (държава от Югоизточна Европа, която все още не се присъединява към истанбулската конвенция). Определени са изпълнителите й (непознати чуждестранни граждани, с произход от Австралия, Холандия, Африка и Франция). Осигурена е финансовата страна (изпълнителите нямат финансови проблеми) . Отработена е правната техника за реализиране на целите (Решение на Европейски съд, което има обвързваща сила за националните съдилища). Подбран е моментът – в навечерието на произнасянето на Конституционния съд по съответствието на Истанбулската конвенция на КРБ и преди решаване въпроса за ратификацията на Конвенцията от Парламента.

И нека отново да подчертая – тук става дума за заобикаляне на установения конституционно-правов ред чрез Решение на Европейски съд. Според Конституцията на България, само хетеросексуалните бракове пораждат права и задължения за учестниците в тях, както и за държавата да опазва семейните отношения на съпрузите. Решението на ЕС създава нова правна реалност: признава се правото на установяване в страната на неевропейски чужди граждани, като част от семейните им права на хомосексуални семейства.

Явно, целта за легализиране на еднополовите бракове в България си е струвало да се осигури финансирането на един подобен експеримент.

Изглежда, че на българските хомосексуални общности се протяга ръка за помощ как да размият конституционната забрана за хомосексуални бракове. Младежката ЛГБТИ организация не се забави да се зарадва на този правен прецедент.

Разбира се, ситуацията се представя като класически казус за закрила правата на човека в ЕС. Като по традиция, той активизира правозащитните организации и активисти, много от които не вникват в същинските причини и цели на събитието и неговото подчиняване на дългосрочни тенденции и процеси. Отново се развява флага на самоцелната борба за равенство и права на човека, която прикрива една друга паралелна действителност.

На пръв поглед, всичко изглежда като съвпадение между реално съществуваща обществена потребност от промяна на съществуващия правов ред и отговорът на правораздавателните органи – Международни и национални съдилища.

За обществеността обаче остават скрити, поне засега, очакващите ни дълбоките промени в областта на семейните отношения, свързаните с това имуществени отношения между съпрузите, демографски аспекти и много други производни последици. На обществото не е ясно, че подобни хомосексуални бракове ще наложат промяна в регулацията на наследствените отношения, имуществените отношения при развод на хомосексуални бракове, родителските права при развод на хомосексуални бракове, правото на родителите да определят възпитание и образование на децата, на пенсионните отношения, социалните отношения и т.н. и т.н. Тези проблеми са ясни в страните, където еднополовите бракове са правна реалност, но за българското общество те са непозната територия с непозната регулация и непознати правни последици.

Затова, обществото ни трябва десет пъти да мери, преди веднъж да отсече и да премине границата на легитимиране на еднополовите бракове и партньорства. И трябва да постави на своите институции задачата да анализират обективно, всестранно и пълно новата правна реалност, за да не бъде поставена пред свършен факт, от който няма правен изход. След като правителството се освободи от отговорността си, изглежда тя се носи изцяло на Конституционния съд и на Парламента.

Източник
Адв. Владимир Шейтанов
Покажи още

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button