Гьобелс за историята

Велиана Христова

/Поглед.инфо/ Тези дни у нас избухна нов скандал, понеже частната образователна платформа за е-дневници „Школо“ бе продадена на английска компания. А тази платформа разполага с всички лични данни на учители, ученици и дори родители в над 1700 училища у нас. И въпреки уверенията на „Школо“, че личните данни няма да бъдат продадени, притесненията породиха брожение в системата, та МОН се принуди спешно да си измие ръцете, че не било информирано за продажбата. И веднага сезира ДАНС и Комисията за защита на личните данни за проверка на случая.

Големият въпрос е как и защо министерството, т.е. държавата, която нямала договорни отношения с „Школо“, е допуснала външна частна фирма да има достъп до данните на стотици училища! Сред коментарите в мрежата се появиха дори подозрения, че образователната ни система се дава за управление на чужда държава, а като виждат заканите за учебниците на развихрилия се министър на войната Тагарев и афишираните топли прегръдки с Великобритания в последните дни, хората вярват, че и това е планиран ход.

Едва ли сега някой си спомня един пореден скандал в парламента в края на април м. г., когато от ПП предложиха към наименованието на Комисията за младежта, децата и спорта да бъде добавено и семейството, а от „Възраждане“ съзряха в това опит да се прокарат интереси на неправителствени организации, които да въведат джендър идеологията в училищата. Неясна е мисловната връзка между двете неща, но тъкмо това показва доколко е наболял въпросът за неправителствените организации, действащи в българското училище. Те вече насаждат нерегламентирани от закона цели, теории и практики, затова ги подозират за намеса в какви ли не теми.

Едва ли някой може да назове точно многобройните НПО, които развиват дейност в стотици училища в цялата страна, декларирайки, че работят за усъвършенстване на образованието, а всъщност ползвайки чужд капитал и прибирайки тлъсти суми от национални и европейски проекти. Известни са скандалите, които избухнаха заради опитите в училищата да се въведат т.нар. джендър помагала и анкети тип „поличка или панталонче искат момченцата“, както и заради прояви на фондации като „Джендър образование, изследвания и технологии“ или „Български център за джендър изследвания“. Дори религиозна структура като Ордена на тамплиерите правеше сред учениците ни конкурси за есета и какво ли не още (с участието на МОН!), въпреки законовата забрана религиозни институции да развиват дейност в училищата.

В законовата уредба няма принцип , защитаващ свободата на родителите да осигуряват ценностното възпитание на децата си в съответствие със своите убеждения. А когато става дума за базовото образование, при безконтролни дейностите на НПО в училище има рискове за навлизането и на политически, и на партийни , и на индивидуални личностни тежнения. Фондации и сдружения може да участват свободно във финансираните от министерството програми и проекти, но и извън тях те може да се допускат до образователните дейности – с решение на директора на съответното училище.

Без съмнение, много от дейностите на НПО са полезни, основават се на достиженията на науката и спомагат за постигане на целите, определени със Закона за предучилищното и училищното образование. Други обаче може да се занимават с идеи, родени извън науката, може чрез открити уроци, анкети, състезания с награди да пропагандират неприети и отхвърлени постановки. А контрол върху провежданите от тях квалификации на учители, върху професионалното ниво и манталитета на частните обучители или на екипите за подпомагане на подготовката и реализирането на проекти просто не се осъществява. През 2018 г. дори се появи проект за промени в училищния закон (приет 2016 г.), изработен от Института за модерна политика и предвиждащ предварително писмено съгласие от родителите за включване на децата в дейности на НПО в училища и детски градини. Авторите на идеята напомниха тогава , че според Конституцията ни семейството и майчинството се намират под специална закрила, че правото на личен и семеен живот е неприкосновено. И че родителите също имат право да определят образованието на децата си според своите философски и религиозни възгледи – така е записано в чл. 2 на Протокол 1 към Европейската конвенция: „При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“ Дали сега някой помни този основен документ на ЕС в самата обсебена от джендърство Европа, където в момента се занимават с транссексуалните не само в детските градини, но вече и в армията? А при нашия Закон за закрила на детето е възможно лесно отнемане на децата от родителите им, каквото впрочем се предвижда и в приложението към прословутата Истанбулска конвенция, за което приложение у нас не се говори. А именно в него е заровено кучето за налагане на онова, което в масовата употреба се именува джендърство.

Повод да се повдигне въпросът за разните фондации и сдружения, шетащи из нашето училище, дава обикновено някой нов скандал, обилно раздухан от медиите. Последният доскоро бе с Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ , който според написаното в сайта му се занимава основно с въвеждането на интеркултурно образование, главно на часове по ромски фолклор. Но работи и за образователна интеграция , като влиза в цяла мрежа от близо 300 училища с над 2500 учители, с висши училища и с множество културни центрове в България. Администрира и проекта „Всеки ученик ще бъде отличник“, финансиран от друга насочена към ромите НПО – „Тръст за социална алтернатива“, която от своя страна работи и по други образователни програми и проекти , включително по програми на международната Фондация „За децата в риск по света“. Този тръст финансира мрежата на Амалипе “Всеки ученик ще бъде отличник”, която обхваща близо 300 училища в България, дава и оценка за работата на самата „Амалипе“ – едното НПО оценява другото. А „Амалипе“ се занимава и с обучение на учители (за обучението си желаещите плащат), с методическа подкрепа за изпълнение на програми за отпадащите ученици, с техническа помощ за подготовка и реализация на проекти. Създала е лидерски академии за роми, както и 11 центъра в 6 региона на страната. Има доброволческа мрежа от над 300 доброволци в клубове към училищата . И още – центърът има мрежа от училища, но според някои директори, за да се включи едно училище в мрежата, то плаща членски внос на „Амалипе“ … Преди 6 години, според данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, приходите на „Амалипе“ са стигали до над 1,1 млн. лв. годишно.

За всички тези програми и проекти подобни частни организации получават средства и от държавния бюджет чрез програмите на МОН, от европейски фондове и от други западни фондове, където темата „роми и малцинства“събуждат особени емоции. При това става дума за впечатляващи суми. Според МОН, само за 2019 г. например, само по програмата за работа с деца и ученици от уязвими групи са били дадени 25,3 млн. лв. , за 2021 г. – 30,6 млн. лв. , за 2022 г. – 34,7 млн. лв. , за 2023 г.– 34 млн. лв. А пари за такива дейности вървят и по други програми .

Сега някои подробности. „Скандалът“, който „Амалипе“ провокира, стана в момента, в който МОН реши да сложи някакъв ред във финансирането според законовите правила. В края на 2022 г. тогавашният служебен МС удължи до 1 юли 2023 г. програмата, по която бяха назначени 720 медиатори, помагащи за работата с отпадащи ученици, за тяхната социализация и задържането им в училище. От НПО-то скочиха срещу МОН – с пресконференции, с публикации, с обсъждане в парламентарната Комисия по образование и наука, с подписка от 20 000 души, искащи да се продължи с още една година след 1 юли тази специална програма, за да не останели медиаторите без работа. Не бяха чути разясненията на МОН, че проекти за приобщаващото образование, включващи и медиаторите, има вече и в други национални, а и в европейските програми, а според законовите правила не се допуска финансиране от различни източници за едни и същи и дейности. Министерството предложи нови 7 варианта за наемане на медиаторите на работа по други програми. Но нищо не укроти НПО-то, присвоило си правото да сведе въпросната дейност само до ромската тема и да е говорител на училищната система – щяло да мине време, докато се кандидатства, парите нямало да покрият изцяло заплатите, щели да се плащат само по 500 лв. с осигуровките за 4 часа труд, нямало да може 100 процента от училищата да участват и прочее врътки. Е, за какво става дума – за филантропия и грижа за образованието, или за страх, че се изплъзва обилната софра. Разбира се, всичко след това бе забравено, за медиаторите отново има широки частни възможности.

Да добавим, че с ромите в училище се прехранват и други НПО. Показват го и сайтовете им. Една от тези организации – сдружението „Образование без граници”, по проект на Фонд Активни граждани и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, е подкрепяло образованието в по-малки общини, инициирало е общи действия с други експертни НПО, с общини, фондации, компании и държавата. Проектът му “Прилагане на добри практики и методики за работа с родители на ученици от етническите малцинства” е финансиран от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към МОН. Нататък – образователният сайт „Преподаваме.бг” също се занимава с темата за личностно развитие на учениците и приобщаване на уязвими деца, също ползва пари по поне две програми на МОН, пропагандира дискусии из страната с по 500 учители , кани лектори от… САЩ и т.н. Друго НПО – „Кан академия”, предлага безплатни видеоуроци, като сайтът му е създаден през 2006 г. от Салман Кан, американец от бангладешки и индийски произход…

Специално трябва да се спомене фондация „Заедно в час”, действаща у нас от 2010 г. Тя обяви проекти по програма „Учим заедно” и дава до 30 000 лв. на училище. Добри и полезни пари, плащани с финансовата помощ на… фондация „Америка за България”. Тази фондация през 2014 г. например е дала на „Заедно в час” 22 млн. долара. От програмата на МОН за мотивиране на учителите „Заедно в час” участва с проекти за ключовите умения за преподаване в училище. Фондацията връчва награди за добри практики , има и пет фирми, две от които са пряко свързани с образованието. Според някои анализатори, „Заедно в час” е пълно копие на американската“Teach for America”(TFA) и фактически е част от нейния наследник „Teach for all”. Методите за подготовка и внедряване на кадри са абсолютно същите, каквито са изработени за условията в САЩ.

Най-интересното е защо „Заедно в час“ постоянно досега е получавала подкрепа от МОН. Някои неща стават по-ясни, когато се види например, че от май 2021 г. член на УС на фондацията е министър Николай Денков, а също и тогавашният зам.-министър за приобщаващото образование Евгения Кирова, която преди това е създала и оглавявала „Заедно в час“! А една от четирите (!) зам.-министърки в МОН в момента е работила 10 години в „Америка за България“, пък е и представител у нас на финландска фондация… Не говорим за конфликт на интереси, нали?

Отделно в „Заедно в час“ върви програмата „Училище за пример”, която учи как добре да се управлява училището. Тая програма е продължение на лидерската програма на… същата „Америка за България”. Която пък е създадена през 2009 г. и вече действа едва ли не във всяко българско училище , вложила е в родното ни образование досега 181,25 млн. долара. По своя си маниер, разбира се. Тук идеята за менторите звучи така: „Достатъчно готин ли си, за да си ментор?“ Учителстването се представя като забавна и вълнуваща временна авантюра , в която може да се включат и хора без педагогическо образование.

Всъщност, „Америка за България” стана притча во язицех винаги, когато се говори за НПО в образованието. Зачатието й е още през 1989 г., когато в САЩ приемат Закон за подпомагане на демокрацията в Източна Европа, по силата на който Конгресът на САЩ създава в Чикаго „корпорация с нестопанска цел” на име Българо-американски инвестиционен фонд (БАИФ) с начален капитал 400 млн. долара. После чрез разни трансформации на парите те стигат до фонда на „Америка за България“ . Всички помним скандалите през 2017-2018 г. след приемането на новия училищен закон, когато в МОН се изработваха нови учебни програми и се оценяваха нови учебници – тогава публично бе повтаряно, че в правенето на програмите неизвестно защо участва г-жа Евелина Келбечева, а в оценяването на учебниците – журналистът Христо Христов – и двамата без компетентност като историци, но с ясни политически изяви. В свои интервюта автори на учебници, участвали в конкурсите на МОН, огласиха, че и двамата са получатели на американски грантове, и двамата са давали указания как да се смекчи и заличи историята ни до 1944 г., да не се гъква за фашизъм и да се премахне всичко положително от периода след него. Някои дори напомниха думите на Гьобелс: “ Отнемете на един народ историята и само след едно поколение този народ ще стане стадо, готово да бъде командвано и безропотно да следва този, който му нареди каквото и да било.“ Дали и г-н Тагарев е изучил добре тези писания, след като направо разпорежда да се пренапише историята и да се махнат фактите от нея така, че в българското училище да няма и намек за положително отношение към Русия? Всъщност, това си е елемент от битката на западната пропаганда за информационно превъзходство над всичко, което не се вписва в политиката й. А намесата на политиката в образованието всъщност никога не е донасяла нищо добро. Няма друга област, в която тази намеса да е толкова вредна, колкото в образованието.

Не може, разбира се, да се каже топтан, че в образованието няма полза от работата на всичките тези НПО. Напротив. Проблемът обаче е, че в тяхната дейност доминира мислене, което има малко общо с манталитета на българина, с традициите на страната ни. Става дума за реална намеса в ключoвата за всяка нациoнална държава просветна сфера без особени възможности за контрол и с неограничен финансов ресурс. Постепенно се изтласкват културните особености на нашата нация и държава. Неслучайно акцентът при повечето НПО се поставя върху природните науки и математиката, върху чуждите езици, бизнеса и компютрите, не върху хуманитаристиката; от речника им са отстранени думи като нация, държава, български език, традиция, национална идентичност.

Сега в парламента пак предстоят промени в училищния закон. Ще се сети ли най-сетне някой да ограничи безконтролното навлизане на паралелната (при това частна) образователна система в училищата и да поиска да се огласи официално колко НПО у нас работят в областта на образованието, с чии и с какви пари разполагат.

Велиана Христова