10 януари 1997, студентски стачки и как Сорос влезе в българските ВУЗ-ове през парадния вход

Януари 1997, студена, снежна зима. Зима със сняг и студ. Сесия. Всичко е наопаки. По цялата страна студенти бяха блокирали и блокирани по гари и пътища от безпрецедентната стачка. Отменяха дати за изпити, хората не можеха да се явят. Кулминацията всички я знаем – щурмът на парламента на 10.01.1997.

Аз съм втори курс, студентка в пловдивски ВУЗ. Активна, отговорна, избрана за член на Студентски съвет.

От ръководството на ВУЗ-а ни потърсиха с искане да излъчим един представител на Студентски съвет, който да организира, съвместно с администацията на ВУЗ-а прием на документи.  Стипендии.

О, чудесно! Какви стипендии? Социални? За успех?

Не! Частни. Стипендии,  наречени „Джордж Сорос“

Филантроп някакъв, който искал да подпомогне студентската общност в България

“Джордж Сорос дарява 800 хиляди долара, които да се разпределят за стипендии на студенти, за подпомагане на учениците в началните и средните училища, за закупуване на консумативи за най-пострадалите от кризата болници, както и за социалните кухни в страната, фондация „Отворено общество“ се заема с организацията на подбора на контингента, който се нуждае спешно от тази социална помощ.

От общата сума на дарението за социално слаби студенти се заделят 300 хиляди долара, които да се раздават като стипендии в продължение на три месеца. Подпомаганите ще са най-вече семейства на студенти, етническите българи, хронично болните бъдещи висшисти и студенти сираци. От „Отворено общество“ са направили сметка, че парите ще стигнат за подпомагане на около 15 000 студенти, като размерът на месечната помощ ще е една минимална работна заплата.”

Критериите бяха по-леки за покриване, почти всички, които кандидатстваха подлежаха на одобрение. Помощта си беше помощ – една минимална работна заплата. Несравнима с размера на социалната стипендия от бюджета.

От Студентски съвет ме определиха за координатор и заедно с една от дамите, работещи във ВУЗ-а (счетоводител, администриращ другите стипендии) ни определиха за приемна комисия. Извика ме декана на техническия факултет за да ми обясни важността на тази задача.

И така по график, след лекции приемахме заявления и ги обработвахме. Почти всички кандидати бяха одобрени.

Стипендиите се отпускаха за срок от три месеца. След което се изготвиха отчети, които трябваше да бъдат представени в София. Къде? Във високата сграда до НДК, където се намираше и студиото на бтв. А там, в тази висока сграда тогава се намираше офисът на фондация „Отворено общество“.  Командироваха ме в София и представих отчета на една дама, която го прие без никакви коментари.

Какво мисля сега?

Как в 1997 администрацията на един ВУЗ се ангажира (полагаха се разходи в размер на 1 МРЗ/месец на човек от екипа) да работи за предоставянето на тези стипендии. Просто така. Без въпроси. Това бяха пари, които трябваше да се раздадат на студентите.

Защо? От филантропия, доброта? Никой, нищо не знаеше за фондацията, нито за личността на Джордж Сорос. Всичко беше с хубави думи: граждански общества,  овластяване, активност…

Дали 2+2=4 ? Или е равно на колкото каже Big Brother. Но от позицията на времето и събитията виждам пряка връзка между студентските вълнения, стачките, блокадите и нощта на 10.01.1997. Това награда ли беше? Компенсация? Не зная.

Но да сте чували за други студентски стачки с мащаб като онзи? Друга такава зима?.

След тази 1997 смея да кажа, че Отворено общество влезе в българските ВУЗ-ове през парадния вход.

Източник на част от текста:
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1997/03/03/995468_otvoreno_obshtestvo_shte_otpuska_stipendii_na_socialno/

Автор:
Юлия Грозданова