след кръглата маса „СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“, проведена на 30.01.2024г. в Народното събрание,
организирана от парламентарната група на ПП и ДБ
Темата за „СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО“ само на пръв поглед е тема за родителя лишен от родителски права след развод или раздяла. Погледнато национално, това е разговор за трагичното състояние на семейството и децата, за демографската трагедия в България. Погледнато личностно, това е изключително остър, комплексен и труден за решаване личен и социален проблем. Засяга болезнено огромна част от българските граждани и влияе върху тяхните психическо състояние, жизненост и работоспособност.
През последните десетилетия българското родителство е мишена на мощна външна атака. Ясната и безспорно доскоро правна концепция за родителство, закрепена в Конституция на Република България и Семеен кодекс, стана обект на упорити опити за ревизия в областта на процесуалното и материално право. Колкото и парадоксално да звучи, след хилядолетия семейна традиция на българския етнос, днес в българското общество няма единна представа за родителството като биологично предопределена категория. Всепризнатата дефиниция, почиваща на анатомична даденост бе изоставена и доведена пропагандно до абсурдна ситуация да отрече човешката биология. Днес родител може да бъде чиновникът, който получава пари за отглеждане на чуждо дете („приемен родител“), хомосексуалният партньор на единия родител, няколко партньори на единия родител без значение на сексуалната ориентация. Може да бъде сурогатната майка. Може да бъде френски, британски или испански хомосексуалист или гей-дама, сключил хомосексуален брак с български партньори в чужбина, осиновил българското дете на своя партньор (не е изключено срещу заплащане), и след това устроен временно в България, претендиращ за правен статут на родител. Може да бъде и трансджендър с флуидна сексуална идентичност. А защо не в близко бъдеще и трансхуманоид.
Затова броят на родителите, в резултат на тези ултра съвременни концепции за родителство, е повече от два пъти по-голям от броя на децата, т.е. едно дете може вече да има повече от двама родители.
Възниква логичен въпрос: готово ли е българското общество да приеме една нова ултра- концепция за родителството, готова ли е експертната правна общност да дискутира върху споделеното родителство без да е дефинирала правния термин „родител“, готов ли е българския законодател да приеме ново законодателство без да е определил кръга на субектите на родителски права, готов ли е българския съд да тълкува разширително понятието „родител“ към флуидни трансджендъри и сурогатни майки. Кои са субектите на родителски права – приемният родител, сурогатната майка, трансджендърът? Или човешките същества, създали нов живот, както е било хилядолетия преди нас. Докато законодателят не даде еднозначен отговор на тези въпроси, солидната правна регулация на споделеното родителство остава фикция.
РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ и родителското движение не може да даде принципно съгласие за законодателно решение на споделеното родителство без изработване на легална дефиниция на правната категория „родител“.
Инициативата за провеждане на днешната кръгла маса, като продължение на социалния диалог по тази тема от 2016 г., все пак заслужава уважение и подкрепа. Това може да бъде крачка в правилна посока, ако не е параван за реализиране на други цели, например предоставяне в бъдеще на родителски правен статут на лица, които не отговарят на традиционните представите на българина на родител. Ние сме готови да участваме в сериозен и открит диалог по съществото на проблема, но не и в параванни преговори.
Изненадващо прозвуча заявеното от Министъра на труда и социалната политика, че неговото ведомство работи по създаване на Държавна агенция за правата на детето. Предвижда се това да бъде втората агенция за децата след Държавната агенция на закрила на детето. Тази новина буди повече въпроси, отколкото дава отговори.
Темата за споделеното родителство е обсъждана неколкократно през годините, но без практически резултат. Причината е очевидна – несъответствие между провъзгласените цели и предлаганите законодателни мерки. На конкретни социални и икономически проблеми се търси техническо решение, без да се потърсят причините. Законът не е вездесъщ. Той е само инструмент за легитимиране на съществуващи социални отношения. Той не е в състояние сам да създава обществени отношения. Опитите за приемане на подобни закони винаги раждат мъртва правна норма.
Адекватно решение на проблемите в упражняването на родителските права не може да се намери, ако бъде търсено в рамките само на един отделен правен институт. Проблемите на родителството не са изолирано явление, а една от проявите на цялостната криза на семейните отношения. Те са резултат от сериозни социални дефицити в тази област, които имат съкрушително въздействие върху демографията.
Тривиална истина е, че все пак и най-лошия диалог е по-добър от всяка конфронтация, така както и най-лошият мир е по-добър от всяка война.
Организаторите бяха положили усилия кръглата маса да бъде достатъчно представителна. В нея взеха участие МП, МВР, МТСП, АСП, ДАЗД, СРС и СГСС, депутати от ПП и ДБ, ИТН, бивши министри на правосъдието и външните работи. Техните изказвания обаче бяха общи, изчакващи, съзнателно пестеливи.
Ние имахме по-различна представа за този диалог. Очаквахме дискусии както по техническите аспекти, така и по философията на закона. Очаквахме от поканените държавни институции статистика и експертни изследвания за ситуацията на семейните и извънбрачни двойки в страната. Очаквахме информация за количествените и качествени измерения на проблема с разделеното родителство, за броя на разводите и раздялите, за броя на децата от такива разтрогнати бракове и развалени извънбрачни съжителства, обобщена оценка на съществуващата правна регулация и оценка за ефективността на предлаганата правна регулация. Очаквахме идеи за промяна на законодателството, с разписани предложения на законодателни промени, с адекватна обосновка и експертна оценка на ефекта от законодателната промяна. Такива не бяха представени. Получи се една правно-техническа дискусия, без анализ на причините на явлението и без конкретни текстове. Техническите аспекти изцяло изместиха философията на закона.
Липсата на конкретна информация беше сериозна слабост на кръглата маса. Получи се полу-диалог, полу-дискусия, в полу-информационна среда. Заявленията, че необходимата информация и законодателни предложения ще получим в следващи дискусии, дойде едва при закриване на кръглата маса, което беше безполезно.
РОД и останалите родителски организации не могат да изразят цялостно становище по толкова комплексен социален проблем без информация и обосновка. Това би било да подценим задачата.
На този предварителен етап РОД не може нито да отхвърли, нито да подкрепи предложение за промяна на СК в частта „споделено родителство“. За нас общественият диалог е едва стартирал. Днешната кръгла маса поставя само началото на тази дискусия как се зараждат и развиват съвременните семейните отношения. От това как ще се развие по-нататъшния процес на обсъждане на темата ще си проличат истинските намерения на организаторите.
Ако държавата действително търси решения на този остър социален въпрос, тя има всички лостове на управлението. Изпълнителната власт много бързо може да покаже воля за действие. Достатъчно е да пристъпи незабавно към прилагане на действащото законодателство от собствените си правоприлагащи органи – изпълнение на съдебните решения в срок, отговорност за неизпълнение на закона и съдебното решение, за медиация и разширяване възможностите за извънсъдебни решения между родителите на децата и др.
В заключение искам да разсея всякакви съмнения или опити за манипулативни интерпретации. Нашето участие в първата кръгла маса по споделеното родителство не означава съгласие в аванс за предложенията. РОД ИНТЪРНЕШЪНЪЛ и останалите родителски организации ще се противопоставят категорично против евентуални опити за инструментално използване на споделеното родителство за постепенно вграждане на елементите на детското правосъдие в нашето законодателство. Ако доловим подобни намерения и тенденции, ще действаме съответно. Ще разкрием пред българското общество лобистките интереси на определени политически сили и НПО от детското правосъдие у нас. Ще разясним на обществеността катастрофалните последиците от детското правосъдие за българските деца и техните демографския измерения.
Ние внимателно ще анализираме дискусиите на тази кръгла маса и ще вземем отношение по философията на предлаганите законодателни промени. Когато ни бъдат предоставени текстовете на новите законови предложения, заедно с мотиви към тях, тогава ще представим своя експертен анализ.
адв. Владимир Шейтанов
Съпредседател на Сдружение “РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
