ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, ВНЕСЕНИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА И ГРУПА ДЕПУТАТИ ОТ ПП И ДБ НА 11.09.2024Г.
РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ като организация, представляваща част от родителската общност в България, изразява категорично несъгласие с духа и буквата на законопроектите за изменение и допълнение на закона за закрила на детето, внесени от група народни представители от ПП и ДБ на 11.09.2024г.
Считаме, че законопроектите не отговарят както по форма, така и по съдържание на целите, провъзгласени в мотивите към тях. Продължава практиката за внасяне на законопроекти с двойно дъно. Зад лозунга за ограничаване вредоносното въздействие на порнографията и наркотиците върху здравето на децата, на компютърната зависимост и интернет съдържанието върху тяхното съзнание, под формата на изключение се прокарват вредните тези на трансхуманизма за правото на смяна на биологичния пол от деца и юноши, за политическа цензура по въпроси, свързани с децата и тяхното израстване и възпитание.
Убедени сме, че законопроектите противоречат на обществения интерес и създават възможности за злоупотреба с децата, възползвайки се от тяхната психическа и житейска незрялост. Възприемаме ги като продължение на политиката на подкопаване и разрушаване на семейството, като най-благоприятната естествена среда за хармонично развитие и възпитанието на децата.
Ние разглеждаме трите законопроекта като част от манипулативната стратегия за ограничаване ролята на родителите в отглеждането и възпитанието на децата. За пореден път се уреждат въпроси, засягащи пряко съдбата на милиони български деца, без да бъдат съобразени с конституционно уредената роля на техните създатели. Ролята на майката и баща отново е сведена до ролята на инкубатори. Тази политическа линия е кредо на определени партии в България, защищавано срещу щедро финансиране от външни и вътрешни източници.
Юридическата конструкция за реализиране на въпросната стратегия е основана на осъвременената неолиберализиранаверсия на концепция за правата на детето. Първоначалнака версия в Международната конвенция за правата на детето бе променена идеологически не чрез изменение на текста на конвенцията, а по интерпретативен път чрез съдебни решения на неолиберални международни съдебни органи. Целите са многопосочни и многократно обсъждани в публичното пространтво.
В основата на антиродителската стратегия са използвани особеностите на детската възраст – експанзивност, силен стремеж към самоутвърждаване и еманципиране от всякакъв авторитет, детски негативизъм. На индивиди, които на тази възраст все още не разполагат с правно съзнание и самостоятелна правна воля се предоставя манипулативно статут на субекти на вътрешното и международно право. Предоставят им се права, които те не са способни да разберат, още по-малко да приложат. Това неминуемо поражда необходимост от съветници и консултанти на децата по въпросите, които те не са в състояние да осмислят. Същевременно, стимурилат се процеси на ограничаване и отнемане на правата на настойник на родителите и заместването им от държавата, нейните социални институции, разширеното семейство или НПО и сурогатното родителство във всичките му съвременни форми – приемните родители и приемни домове. Първа жертва на тези реформи става уникалната психо-емоционална връзка „деца-родители“. Децата се дехуманизират и запазват следите от личните трагедии за цял живот. Днес стотици и хиляди български деца в страната и чужбина са жертва на тази официална политика.
Отнемането на родителските права и предоставянето им на вторично овластени лица и институции е сърцевината на правната доктрина за ювенална юстиция.
В резултат от хипертрофирането на концепцията за правата на детето в съчетание с прилагането на ювеналната юстиция вече три десетилетия българските деца стават все по-обезправени, все по-безпомощни пред бедността и социалното изключване, липса на качествено образование, второразредно здравеопазване, употребата на наркотици, сексуална експлоатация, компютърна зависимост, педофилия, търговия с деца. Темата е изключително дълбока. Но нашата цел сега не е да я развием, а да посочим връзката с „невинните“, „добронамерени“ предложения за законодателни промени в Закона за закрила на детето.
Внесените законопроекти на Елисавета Белобрадова и група народни представители за изменение и допълнение на ЗЗДт са три: вх№ 50-454-01.86/11.09.2024г.; вх№ 50-454-01.87/11.09.2024г; вх№ 50-454-01.88/11.09.2024г.
Първия законоппроект 50-454-01.86/11.09.2024г. гласи следното
„Всяко дете има право на защита от политическа пропаганда, неистина и предизборни политически и партийни действия, които предизвикват страх, изолация и самота у детето и се отразява на семейната среда“.
Този текст създава нова категория права на детето, която досега не съществува в международно-правните източнициѝ. Трудно е да се каже дали подобни нови права не са взаимствани от чужда правна система, но определено те са непознати за Международната конвенция за правата на детето и двата факултативни протокола към нея.
Правните пороци, недостатъци и недоработки на този текст са очевидни. Не са необходи- ми особени познания, за да се види нивото на специална и правна некомпетентност.
Първо, обвяването на правото на „защита от неистини и предизборни политически действия, всяващи страх, изолация и се отразяват на семейната среда“, за право на детето е доста произволна идея. Да се търси връзката между предизборните действия и изолацията на децата и отражението върху семейната среда е причудлива приумица. Тезата за каузалност между „политическите действия преди избори“ и „страха на децата“ е много любопитна правна фраза, която несъмнено заслужава специално изучаване…
И вече сериозно…: очевидно, законът в този му вид създава неяснота, двусмисленост, правна несигурност. И в известен смисъл създава възможности за дискриминация на основата на признак „възраст“. Такъв закон е неприложим в съдебна зала, ако това изобщо е имало някакво значение за неговите вносители.
Тук обаче не става дума за правата на децата. Такива права децата по силата на своята възрастова и психическа незрялост дори не могат да разберат, да не говорим че не могат да реализират. Права, които субектът не може да разбере и реализира на практика, са правна фикция.
Повече от очевидно е, че този текст е продукт на политическата борба в България срещу всеки, който може да се изкуши да се противопостави на злоупотребата с правата на децата. Защитата на децата от джендър-идеологиятачрез последните промени в ЗПУО е квалифицирана като политическа агресия. Правни парадокси… Активисти на джендър-политиката в публичното пространство в т.ч. пред деца на всякаква възраст, организатори на София-прайд с участие на малолетни и непълнолетни деца, провеждани с политическата и финансова подкрепа от на чуждестранни посолства, днес се оплакват от политическа агресия над децата, от използването им за политически послания и дезинформация.
Вторият законопроект вх.№50-454-01-87, гласи
„Закрила на децата в интернет“
В съдържателно отношение това не е закон, а една обикновена декларация. Декларира се, че децата ще бъдат закриляни от държавата в интернет. Липсва обаче основното – не са посочени опасностите за децата в интернет. Т.е. лисват правните основания за предоставяне на държавната закрила на децата в интернет. Последиците от такъв закон могат да бъдат коренно противоположни на поставените цели, като например неоснователно ограничаване на правото на децата на полезна за тях информация от интернет.
Със законопроекта обаче е създадена национална телефонна и чат линия за сигнали и педкрепа в интернет за безопасност на децата. Телефонните и чат линиите за събиране на сигнали и жалби от най-различен характер са „любимо дете“ на днешните неолиберални кръгове, защото чрез тях се събира безплатно чувствителна информация за български деца, за което се получават щедри субсидии от чуждестранни финансови източници. Считаме тази практика за обществено опасна, поради което трябва да бъде ограничена. Статистика по социални въпроси следва да се събира по съответния законов редс от държавни органи, МВР, съд, прокуратура, медицински учреждения, телефон 112, а не по телефон за оплаквания.
Третият законопроект вх№ 50-454-01.88/11.09.2024г. гласи:
„Забранява се публикуването, излагането, представянето или предлагането на информация или носители на информация на деца, които съдържат порнографско съдържание или съдържание, опасно за физическото или психическото здраве.
Забранява се публикуването, излагането, представянето или предлагането на информация или носители на информация на деца, които са опасни за индивидуалното развитие на детето или подбуждат към или водят до употреба на вещества и продукти по ал.3 и ал.4 или на наркотични вещества и прекурсори“.
„Всяко дете има право на закрила от прилагане на медицински дейности, които целят промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния му пол.
Всяко дете има право на медицинска, психологична, социална и експертна помощ по въпроси, свързани с пола му, които да укрепят психологическото му развитие и осигурят лечение при необходимост.“
Този трети законопроект страда от слабостите и пороците на първия законопроект – неяснота, правна несигурност. Тяхната двусмисленост ще отвори възможности за нови злоупотреби с права и ще създаде правна несигурност по въпросите на правото на детето на здравеопазване.
Първо, предлага се да се кодифицира под формата на нови права на детето неща, които никога не са били оспорвани при лечението на деца. И без този законопроект децата в България са ползвали медицинска, психологична, социална и експертна помощ по всякакви въпроси на тяхното здраве и благополучие. Извеждането на преден план въпросите, свързани с пола като някакво ново право на детето, очевидно преследва скрити политически цели.
Второ – в основата на законопроекта се поставят фактологични неистини или полуистини. Неистина е, че смяната на пола в България е де-факто забранена. В България отдавна се практикува смяна на пола, макар и нелегално. Няма да се изненадаме, ако един ден се появат претенции тези практики да се узаконят, тъй като съществували напрактика. Освен това, забраната де-факто не означава забрана де-юре и това е достатъчно за да се претендира за право на смяна на пола от страна на незрели деца на основание забраната на дискриминация на основа на възраст, пол, произход, сексуална ориентация. Забраната на дискриминация на признак на възраст е основен принцип в Конституцията, Закона за забрана на дискриминация, така и в редица европейски актове като Хартата за основните права на европейските граждани и др. Европейското право дава достатъчно правни възможности да се оспорва една „де-факто забрана“ за смяна на пола на основание – свободата от дискриминация на основата на сексуалната ориентация. По силата на прякото прилягане на европйското общностно право в българската правна система, забраната за дискриминация на основата на сексуална ориентация в правото на ЕС напълно правомерно ще се използва от децата, попаднали под влиянието и контрола на НПО, недобросъвестни лекари, роднини, приемни родители, държавни институции.
Изключенията в обществената практика не могат да бъдат предмет на законова регулация. Дори да се приеме, че има деца с вродени двойнствени полови белези, то те са рядко срещани отклонения и заради тях не може да се създават закони.
Абсолютно несъстоятелна е тезата, че поради липса на практика за смяна на пола не следвало да се приема регулация, забраняваща смяната на пола. Трябва ли някой да подпали война в България, за да приемем забрана на действия, водещи до подпалването на война.
Налице е друг аргумент. Дори да приемем, че практиката по смяна на пола не е широко разпространена в България,то тя е легализирана в ЕС, където пребивават стотици хиляди български деца. Това прави българските деца в общото европейско правно пространство потенциални жертви на такава медицинска практика. Прилагането на българското законодателство към българските деца, независимо дали пребивават в чужбина или живеят в България, трябва да бъде унифицирано. В противен случай се допуска двойствен правен режим в зависимост от мястото на пребиваване на детето.
Недопустима правна несигурност създава и въведената условност на забраната за промяна на пола. Според законопроекта, такава промяна е забранена „освен при необходимост“. Въвеждането на такава условност в текст за закон е недопустима, защото отваря възможност за субективни интерпретации на правния текст.А една неправилна интерпретация може да струва физическото и психическо здраве на дете. Особено ако на родителите бъде забранено, под страх от законови санкции, да спрат подобни действия с тяхното дете, каквато е постоянната съдебна практика в страните от ЕС.
За истинските нагласи и мотиви на вносителите от ПП и ДБ свидетелства още един пример. На 07.08.2024г. в НС е внесен друг законопроект на същата парламентарна група за изменение и допълнение на закона за закрила на детето. Този път цел на законодателната инициатива е ограничаване на инструментариума за борба с педофилията. Бе внесено предложение във връзка с приетата през 2023г. Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, като част от Закона за закрила на детето. от ПП и ДБ. Предлага се промяна на наименованието на Информационната система, с която нейната дейност да се ограничи единствено до изпълнително деяние „Превенция на сексуални посдегателства срещу деца“. Смисълът на тази промяна е да не се събират данни и информация за лицата, които са извършили други педофилски действия, с излючение на сексуални посегателства. Например, изготвяне на база данни с педофилски снимки и видеа, при създаване на условия за педофилски действия – наемане на сгради, помещения, доставка на деца на определени места за нуждите на педофили, създаване на мрежи за набиране на деца с такиве цели иш т.н.
Целите и намеренията на вносителите на тези четири законопроекта са ясни. Те представляват реална заплаха за нашето общество, за българското семейство, състоящо се от мъж, жена и деца. Нямаме право да оставаме безразлични към подобна политика, основана на добре платени чуждестранни поръчки и дейност за разлагане на българското семейство и увреждане на неговите деца.
Време е за цялостна оценка на въздействието и прилагането на Закона за закрила на детето и за неговото преразглеждане, а не за неговото увековечаване, чрез внасяне на изменения и допълнения на отделни членове, които допълнително задълбочават неговите недостатъци.
За РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ
Владимир Шейтанов, съпредседател на сдружението
