Случаят с Дебора Михайлова в Стара Загора се използва за манипулация, целяща да ни върнат отново към Истанбулската конвенция.
Това пише на личната си страница във Фейсбук адвокат Владимир Шейтанов, станал известен в обществото като защитник на българските медицински сестри в Либия.
Ето текста на публикацията на Шейтанов:
ЗА СЛУЧАЯ С ДЕБОРА МИХАЙЛОВА В СТАРА ЗАГОРА, ЗА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ И ЗА МАНИПУЛАЦИЯТА, ЦЕЛЯЩА ДА НИ ВЪРНАТ ОТНОВО КЪМ ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ.
За манипулираното българско общество, за спящата съдебна система, за неработещото Следствие и за всички останали, които излязоха на манипулативни протести с участието на Кирил Петков, Калина Константинова, подкрепени мощно от Радан Кънев, искам да им кажа нещо простичко: Правната квалификация на деянието срещу Дебора Михайлова е абсолютно погрешна до този момент. Правилната квалификация според опитни юристи, следователи, прокурори е:
Раздел V. на НК
ПРИНУДА
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
Дебора не е случайно подложена на подобна нечовешка гавра. Това е отмъщение на сутеньор на момиче, което отказва да „работи“. Това е практиката на десетки хиляди продавачи на човешка плът. Прокуратурата още преди месец трябваше да изясни мотивите за престъплението. Ако това беше направено, деянието нямаше да бъде неправилно квалифицирано като лека телесна повреда, а като ПРИНУДА.
За такова престъпление наказанието е от 3-10 години, ако е извършено от лице, извършващо охранителна дейност. При тази квалификация не може и дума да става въпрос за „домашно насилие“, а за престъпление по Глава Втора, Раздел V на НК.
Речите на политици по улици и площади в страната подвеждат обществото да нарушава Конституцията на РБ и Решение по конст.д.№3 от 2018 г. Подобно подбудителство е наказуемо по НК и депутати, било евро или национални депутати, не са защитени от техния функционален имунитет.
Съобщавам това, за да се знае от всички, че в България има и юристи, които могат вярно да разгадаят ходовете на чуждите централи на родна територия и не желаят да стават депутати или министри.
В следваща публикация адв. Шейтанов коментира „съдебната реформа“, предлаганите промени в Конституцията и промените в наказателните закони заради домашното насилие:
ЗА ТРАГЕДИЯТА С ДЕБОРА МИХАЙЛОВА, ЗА ЗЗДН И ЗА ФАТАЛНАТА ИЛЮЗИЯ, ЧЕ НАСИЛИЕТО ПРОТИВ ЖЕНИ МОЖЕ ДА СЕ ОВЛАДЕЕ С ГРАЖДАНСКИ ЗАКОН – ЧАСТ ВТОРА
Има два основни начина да опознаеш съдебната система. Първият – като нейна жертва. Вторият – като служител в самата нея, който с течение на времето също става нейна жертва.
Дошло е време да се говори истината за съдебната реформа на управляващите преди да ни обезоръжи поредния „очарователен“ опит.
Какво чуват непосветените за предлаганата за съдебна реформа днес:
1. Ще променят начина на формиране и функциониране на прокурорската колегия във ВСС.
2. Ще ограничават функциите на Главния прокурор по управление на прокуратурата и надзора за законност.
3. Ще извадят прокуратурата от съдебната власт (може би).
4. Ще създадат система за контрол върху Главния прокурор, като създадат фигурата на съдия-магистрат, който ще разследва най-високопоставения прокурор в държавата.
5. Ще намаляват продължителността на мандата на тримата големи в съдебната система от 7 на 5, но ще увеличат броя на възможните мандати на един и същ ръководител от един на два.
Както се вижда от тези пет произволно избрани промени, фокусът на поредната вълна на реформи е Прокуратурата. Без да отричам проблемите там, очевидно, че това не е единствената болна част на съдебната система. Съдийската колегия не е по-здрава и там последиците са още по-тежки защото като численост и функционална компетентност тя е значително по-голяма и по-важна от прокуратурата. Най-малкото защото Съдът е Властелинът на съдебния процес. И защото обхваща съдебна материя, която не се покрива от прокуратурата, например гражданските и до известна степен – административните дела.
От начина, по който се развива подготовката на съдебната реформа оставам с впечатлението, че най-главното не се оповестява открито. Въпрос на стратегия и тактика … Но дори и това, което вече е внесено като проект за реформа дава достатъчно материал за някои тежки изводи.
Нито една от тези идеи няма да подобри качеството на правораздаването. Тогава защо се прави? Разместването на фигурите върху шахматната дъска винаги преследва позиционно предимство. Но за да бъде то успешно трябва да се познават принципите на шахматната игра, а не да се извършва неефективно разместване на фигурите.
Нито една от изброените идеи не подобрява елементите на съдебната система: законодателна база, кадри и правораздаване. Не се подобрява качеството на законодателството, нито професионална подготовка на магистратите, нито справедливостта и своевременността на правораздаването, неизбежността на правната санкция, прилагането на генералната превенция, а не тичане по последиците от нарушаването на закона.
Обществото настоява за друга съдебна реформа – навременно, качествено, справедливо и неотменимо правосъдие.
Налице е очевидно разминаване в курса на съдебната реформа и очакванията на обществото.
Казусът с Дебора Михайлова от юни 2023г. е нагледно доказателство. Той взриви общественото недоволство от състоянието на съдебната система. В него се отразиха основните недъзи на съдебната система. Обществото настоява за промяна на качеството на правораздаването, а получава палиативи и мимикрия на реформа. Реакцията на държавата се сведе до следното:
Правителството се събра за кой ли път от десетилетия насам, за да констатира, че обществото е изгубило всякакво доверие в съдебната система. Система, която през годините на прехода бе една от най-щедро финансираните управленски системи, заради своята немощ изкара десетки хиляди хора на улицата. Парите на данъкоплатците бяха инвестирани в нещо, което по-скоро прилича на ковчег на надеждата за справедливост отколкото на добре управлявана и добре финансирана държавна дейност.
Премиерът академик даде срок от една седмица на четирима министри да изработят и представят програма за справяне с насилието. Те трябва да изпълнят за една седмица задача, която не бе решена за 34 години. И прибързаността започна да ражда мишки.
Законодателната власт реши да демонстрира „решимост и безкомпромисност“ за справяне с насилието, чрез усъвършенстване на НК и ЗЗДН, наказателен и граждански закон, създадени с тази цел. Правителството внесе законопроект за изменение и допълнение в чл.129 и чл.130 на НК, които съперничат по „красота“ на проекта за Конституция на Данаил Кирилов. Не по-малко очарователни са и предложенията за изменения и допълнения в променения буквално вчера, преди 2 дни, Закон за защита от домашно насилие.
Нито годините, нито натрупания негативен опит в прилагането на тези два законодателни акта бяха достатъчни на законодателния орган, за да предложи една цялостна добре обмислена, експертно и финансово обезпечена, законодателна концепция за борба с насилието.
Още преди да се появи на бял свят, това браунингово действие бе приветствано в аванс от политици, депутати, евродепутати, и други политически глашатаи на „новото Брюкселско модерно“. Хвали се без да се познава нещо, което не струва дори цената на хартията върху която е написано. В списъка на подписите на вносителите красноречиво „крещи“ отсъствието на Бойко Рашков, човекът с най-високата правна компетентност в средите на ПП и ДБ. Юрист, който цени името, достойнството и престижа си наистина трябва да знае как да пази професионалния си авторитет от подобни законодателни безвкусици.
Предложенията за изменения и допълнения в НК се свеждат до механично завишаване на санкционната тежест за нанасяне на лека и средна телесна повреда. При липсата на отделен състав, покриващ престъпни деяния като това против Дебора Михайлова в Стара Загора, това изменение и допълнение е безмислено за целите, с които се предлага публично. Безмислени са мотивите към конкретния законопроект. Така, както е позиционирано в НК, новата регулация ще се прилага към друг вид престъпления, но не и срещу насилието над жени. А точно в това е критиката на Европейския съд по правата на човека в последните дела за домашно насилие срещу България.
Предлага се завишаване на срока за лишаване от свобода от до 6 години с до 8 години при средна телесна повреда(чл.129, ал.1 НК), отпадане на пробацията (чл.130 НК, ал.2 НК) и завишаване на глобата за извършени престъпления при лека телесна повреда (чл.130 НК, ал.2 НК). Нито завишената санкция от „до 8 години“ лишаване от свобода, нито глобата и отпадането на пробацията, са в състояние да овладеят насилието. С глоби до 1000 лв не се превентира насилие, та дори и леко. Увеличението размера на глобата в посочения мащаб не е нищо повече от осъвременяване размера на сумата с отчитане размера на инфлацията в България за периода от 2004г. до 2023г.. Сякаш изобретателността на депутатите е стигнала до „швейцарското правило“ за осъвременяване на пенсиите.
Увеличаването на тежестта на лишаване от свобода е прах в очите на обществото. Първо, защото санкцията лишаване от свобода до 8 години означава, че съдът има право да присъди лишаване от свобода от 0 до 8 години, т.е. без лишаване от свобода. Освен това, деецът може да избегне или намали справедливата присъда като бъде изцяло освободен от наказателна отговорност или я намали в размер на 1/3 от предвиденото наказание по силата на глава 27 или на глава 28 от НК.
Самото увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ от определен праг нагоре няма никакъв превантивен ефект върху евентуалния извършител. Например, през 2007 г. наказанието за средна телесна повреда беше до 5 години лишаване от свобода, през 2023 г. той е вече до 6 години, а сега се предлага да стане до 8 години. През същия период броят на жертвите от престъпление със средна телесна повреда е нараснал в пъти.
Освен изменения и допълнения в НК, Правителството и депутатите излизат с предложение за изменение и допълнение на Закона за домашно насилие. Сагата с този злополучен закон продължава почти 14 години. На фона на ширещата се безнаказаност на всички основни форми на насилие в България, т.нар. домашно насилие не прави изключение. Вместо да получава защита чрез прилагане стриктно прилагане на НК, на българското общество бе внушавано, че тази форма на насилие е по-обществено опасна и следва да бъде превентирана и наказвана с приоритет. За целите, се използваха откровено неверни цифри. Обективността не бе допускана до „светая светих“ на българското законотворчество. Изкривявана бе фактическата картина, за да се изкриви правната регулация.
По команда от Брюксел, младият български законодател внесе критерия за пол и полова ориентация в гражданско-правната материя. В отрито противоречие с Конституцията на РБ и поредица от 4 решения на КС/РБ.
По закона за ремонт на ремонта, известен от строителството на пътища и магистрали и на бул. „Граф Игнатиев“ в центъра на столицата, ЗЗДН отново е на хирургическата маса в Парламента. Само два дни след публикуване на ЗИД на ЗЗДН в Държавен вестник, днес разтревоженият законодател предлага ново изменение и допълнение по нареждане от същото място. Нищо старо не е забравено и нищо ново не е измислено. Същите пороци на законодателния акт продължават да тровят обществените отношения, а към тях се добавят нови.
Господата Кирил Петков, Бойко Методиев Борисов и група народни представители предлагат нови объркващи изменения. Предлага се разширение на кръга на обектите на домашно насилие, по чл.3 от ЗЗДН, като лицата във фактическо съпружеско съжителство се заменят с лица в интимна връзка.
Много са „красотите“ на подобна правна регулация. Ще започна с това, че качеството „лица в интимна връзка“ ще трябва да се доказва в гражданския съд, като качество на страна по делото. Интимността, каквото и да означава това в съдебната практика, ще трябва да бъде доказвана с доказателствените средства на гражданското производство – писмени доказателства, свидетели, съдебни експертизи, оглед и освидетелстване, обезпечаване на доказателства. Могат да се предвидят продължителни спорове при преценката на съда за относимостта на доказателствата на интимността. Това ще направи тези граждански дела много атрактивни за трети лица, жълтата преса и обществеността…
Симпатично е също така обстоятелството, че в този законопроект интимната връзка е дефинирана толкова широко, че позволява да се квалифицират като жертви на домашно насилие и братовчеди до четвърта степен на родство. Това на практика обхваща целокупния български народ, ако се придържаме към признанието на един паметен български политик от недалечното минало как всички в България сме братовчеди.
Като изхождам от предлаганата легална дефиниция на „интимна връзка“ на законопроекта, мога да разкрия на читателя и други интересни аспекти на определението.
„Интимна връзка е доброволен, относително траен съюз между две лица, който възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на правно регулирана процедура и независимо дали лица споделят едно домакинство, като водещ елемент е строго личния характер на техните отношения“.
Не е необходимо особено въображение за да се досетим, че зад правния термин „две лица“ може да се поместят както две лица от еднакъв пол, така и две лица от различен пол. Можем само да съжаляваме, че в дефиницията броят на лица във връзка е ограничено само на две, а са дискрминирани връзките на три, четири и повече лица, които имат равни права със съюзите на две лица и могат да бъдат законодателно защитени… Съжителство „без спазване на правно регулирана процедура“ означава извънбрачна двойка. „Независимо дали споделят едно домакинство“ означава лица, които се срещат от време на време на най-различни места. „Относително траен съюз“ означава, че трайността няма да се възприема като абсолютно изискване на признаване на интимността.
Ето как неусетно, елегантно, очарователно и безболезнено целият български народ е обхванат в приложното поле на ЗЗДН. Това е наистина забележително достижение на правната мисъл на управляващото мнозинство, дори и без Дани Кирилов.
А сега, да се върнем към сериозния тон. Насочването на дълбокото и цялостно обществено недоволство от съдебната система към темата за насилието над жени чрез ревизия на Решението на КС/РБ по конст.д.3 от 2018г. за отхвърляне ратификацията на Истанбулската конвенция е доста елементарна и грубовата правна манипулация, нарушаваща Конституцията.
Призивите в тази посока, съчетани със закани към политическия противник, от страна на Радан Кънев, евродепутат, Кирил Петков, бивш премиер и министър на икономиката и др. политици, представлява подстрекаване срещу правовия ред и Конституцията на страната, направено публично, пред неограничен брой лица. Ако в България има реална правова държава, за това на тях щеше да бъде потърсена съдебна отговорност. Те нямаше да могат да се позоват на своя депутатски имунитет, защото той е функционален и се прилага единствено по повод на изпълнение на техните служебни задължения. А тяхното деяние не е извършено в качеството им на депутати. Всяко залитане в тази посока ще заслужи същата правна квалификация.
Първо условие за реализиране на съдебната реформа е законодателната, изпълнителната и съдебната власт да изпълняват навреме, качествено и професионално своите правомощия. Последните събития от Стара Загора и реакцията на държавните институции обаче свидетелстват, че времето за това все още не е настанало.
Статията е написана на 02.08.2023г., преди фамозното извънредно заседание на Правната комисия в НС от 03.08.20223г., проведено като част от активно мероприятие на определени служби.
